На полуостров Юкатан вече можеш да се ожениш по древен ритуал на маите. Там са възстановили старинната венчавка по фрески и спомени на конкистадори.
Освен плажа, историческите забележителности и голфа на Ривиера Мая развиват и… сватбен туризъм. Особено романтично е бракосъчетанието на пясъка по древен ритуал на маите. Балдахините за церемонията се веят като в приказка на Шехерезада. Церемонията е базирана върху картини от антични вази и пирамиди. Както и на оригиналните текстове, записани от католически монах край езерото Атитлан в Гватемала. Разбира се, никой не сервира кучешко – една от задължителните мръвки, редом с еленското и пилешкото на младоженската трапеза. Свещенодействието се води от истински шаман на майски език. Във всеки от четирите ъгъла на олтара гори по една голяма свещ, ориентирана в посоките Север, Запад, Изток, Юг, а петата, посветена на Господ, е в центъра. Свещта на Севера е бяла и символизира женското начало, Югът е жълт и олицетворява мъжа. Изтокът е червен като изгряващото слънце, Западът – черен като нощта. Централният светилник е в зелено – цветът на нефрита и водата, майката-земя и космоса.
Двойката разменя знакови подаръци. Женихът дарява на невестата царевица и какао, а тя му отвръща с брашно и тортилас (царевични питки). Кукурузът символизира храната, а какаото – парите. Защото зърната му дълго време са използвани от маите като платежно средство. Венци от бели и жълти цветя обгръщат двойката и те заместват западната традиция за размяна на пръстените. Майският Господ е свидетел на съюза и младоженците се целуват. Класическа музика на маите звучи изпълнена с инструменти от пре-испанския период преди и след церемонията. Барабани, кратунки, звънци от миди, флейти и тункулес (дървен ръчно резбован инструмент, който издава само две ноти). Младоженците и гостите задължително са облечени в чисто бели дрехи. Булката и женихът трябва да наблегнат на простите и изчистени кройки. Всички са боси, за да поемат през стъпалата си енергията от ритуала и да се свържат с майката-земя.
На полуостров Юкатан освен сватбения ритуал, опитват да дадат нов живот на предшественика на футбола. Пелота – това е игра с топка, силно разпространена сред народите в предколумбовата Централна Америка. Съвременната версия се нарича улама. В нея понякога се включват потомците на коренните жители по тези земи. Играчите завързват плътни кожени колани около талиите си и се подготвят да поддържат или да си подават с бедра тежащата почти 4 кг топка. Целта е да я промушат през вертикален каменен пръстен на височина 6 метра. Играта изисква отлична физическа подготовка, а телата на играчите неизбежно се покриват със синини. В древността пелота-улама е била тясно свързана с ритуалите, церемониите и дори с човешките жертвоприношения. В играта участват два отбора, а екипировката им включва маски, плащове и ръкавици.
Пристигналите преди 500 години в Мексико конкистадори забранили "езическите" занимания на коренното население. Днес се опитват да ги възродят в крайните квартали на градовете, опитвайки се чрез традицията и спорта да откъснат младежите от престъпната среда. В Чечен Ица тръпки минават по кожата от изсечените в барелефи човешки черепи. А всъщност да те принесат в жертва било голяма чест и щом свършела играта "пелота", клъцвали главата на капитана от… победилия отбор. Впрочем, като изключим 4-килограмовата каменна топка, пелотата напомня днешния футбол – играе се на две врати (разбирай рингове) от отбори по 11 души и участниците нямат право да пипат топката с ръце.
Снимки: Магдалена Гигова
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф. Лучия Антонова, директорка на Института за български език към БАН, ръководители и членове на секциите в Института, проф. Веселка Желязкова, директорка на Кирило-Методиевския научен център при БАН,..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите на "Време за наука" с един нов медикамент – селективно противовирусно средство, което вероятно ще изиграе ключова роля в световната борба със СПИН. Медикаментите срещу HIV инфекцията се..
Ивайло Петров е млад и много деен човек, носител на много награди и отличия, включително и на именната стипендия "Джон Атанасов" на фондация "Еврика". Защо обаче определям Ивайло Петров като много деен човек? Защото дори в момента той завършва две магистратури – една в Техническия университет във Варна, но в същото време учи магистратура и в..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията, която наричаме и "мустакатия ноември", но и заглавието на един изключително показателен "мъжкарски" филм. Защото отговорността на по-силния пол винаги е била не само в полза на собственото здраве, но..
Много от слушателите на "Покана за пътуване" със сигурност са ходили до Сицилия, единият от двата италиански острова с автономен статут. Първата ни асоциация от там, естествено е вулкана Етна и природни красоти, а втората – мафия. Но едва ли в съзнанието ни ще изникне кинофестивал. А точно на такъв, при това за документални филми с..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф...
"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg