"Основният проблем в действащата в момента Наредба за медицинската експертиза, обнародвана през 2018 г., е обвързването на процента инвалидност само с едно-единствено заболяване. Човешкото тяло е сложна машина, в която едно заболяване отключва второ, трето, четвърто. А липсата на обективна оценка води до ощетяване."
Това казва в интервю за БНР Павлина Григорова, един от организаторите на групата "Против решенията на ТЕЛК и НЕЛК" в социалната мрежа.
Към днешна дата 660 000 души са освидетелствани пред ТЕЛК, а 37 000 души отпаднаха от системата след промените в нормативния документ, определящ процентите на инвалидност след 2018 г.
Според Павлина Григорова свалянето на процентите, доведе до отнемане на социална подкрепа и от липса на адекватна оценка на състоянието, тъй като това е базата за получаване на пенсия по инвалидност.
"Справянето с фалшивите ТЕЛК решения не беше решен, а корупцията се засили още повече", посочва Григорова.
И допълва, че Наредбата за медицинската експертиза трябва да се преработи и да се вкарат всички заболявания, в това число и редките заболявания, които водят да някакъв вид инвалидизация.
"Решенията може да се търсят по правен ред, а именно лицата, които имат правен интерес. Това са всички лица, които се явяват по някакъв начин пред медицинската експертиза, било то ТЕЛК или НЕЛК, да заведат дело, с което да оспорят действащата в момента Наредба за медицинската експертиза, която безспорно има недостатъци“.
Това заяви в "Нашият ден“ адвокатът по медицинско право Мария Петрова.
Тя допълва, че държавата изнемогваше да упражнява контрол поради липсата на електронно здравеопазване. Поради факта, че всеки в медицинската документация пише всичко.
"Все още има хора, които злоупотребяват с ТЕЛК или НЕЛК решения. Но основни потърпевши са наистина хората, чието здравословно състояние е увредено и имат нужда от социална подкрепа“, казва още Мария Петрова.
Според нея след последното изменение на Наредбата за медицинска експертиза се въведе текст, че едно лице боледува от едно основно заболяване и всички останали се явяват съпътстващи такива. От медицинска гледна точка трудно може да се направи разграничение дали състоянието им налага ползването на повече от една водеща диагноза. Това поражда у тези хора съмнение, че не са правилно оценени от гледна точка на експертизата и респективно не могат да получат дължимите им суми.
"Към настоящия момент хората чакат страшно много време, за да се явят пред комисиите. Отношението невинаги е достатъчно емпатично. Хора, които са инвалидизирани, са принудени да чакат с часове и срещат едно неособено хуманно отношение. И поради липсата на медицински стандарти за това как се води нашата медицинска документация в страната, едни получават по-високи проценти. А други – просто защото лекарят не е бил акуратен и не е отразил правилно определена диагноза и всичките запътващи заболявания, не могат да получат съответния процент. И когато влезе в порочния кръг на оспорването и после обжалването, част от тези хора остават без доходи“, посочва Мария Петрова.
Тя допълва, че за да преодолеем и прекроим цялата система, трябва да познаваме добре дефицитите. А един от тях е липсата на достатъчно подготвени и желаещи да работят в тази система лекари.
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..
Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..
В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..
Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli. В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за култура и екология "Магнит" "Магнит" е ново общностно младежко пространство, което се намира на..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
