Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Каква ще бъде новата медийна реалност?

Весислава Антонова: Очаква се реакцията на държавата да е по-сериозна в случая с Христо Грозев

Инвазивното присъствие на социалните платформи доведе до бум в дезинформацията

| обновено на 28.12.22 в 10:06
Снимка: БГНЕС

“Христо Грозев заслужава подкрепа и защита и то не само на професионална ниво (сред обикновените журналисти и медийни организации). Всички все още очакват реакцията на държавата и на нейните институции да е по-сериозна“, казва в ефира на “Нашият ден“ журналистът и главен редактор на списание “Мениджър“ Весислава Антонова и допълва:

“Едва ли Грозев е изненадан от това, което му се е случило, защото той е предприел сериозна битка с руската пропаганда, каквато водят много журналисти и медии от началото на войната в Украйна. Имам усещането, че сега е ескалирало отношението на руската страна към работата на Грозев и желанието му той да продължи да развенчава митовете, които пропагандата тиражира за събитията в Украйна.“

По-голямата картина…

“Питам се дали това ще е еднократен акт?!  Добре е да се види дали няма и други потърпевши журналисти в международен план.

Платформата, за която Грозев работи се радва на сериозно влияние. Обръщам внимание на този елемент, защото той ни води към един по-голям разговор - какво се е случвало с традиционните медии в тази битка и защо се налага да се появяват платформи, като тази, в която Грозев работи, за да могат хората да научават някакви грозни истини. Няма ли това да бъде новата медийна реалност? Реалност на по-малки звена от смели журналисти, които имат някаква кауза“, поставя тя въпроса в интервю за БНР.

“В края на септември стана известен един законодателен акт за свободата на медиите. Европейската комисия наложи правила за защита на плурализма и независимостта на медиите в Европа и постави въпроса със сериозна острота.

Говорителят на ЕК  нарече медиите – “стълб на демокрацията“ и каза, че този “стълб се пропуква“. Заради това депутатите в Европейския парламент и всички загрижени за случващото се с медиите започнаха дебата върху този акт. Той трябва да гарантира, че медиите ще се финансират устойчиво, прозрачно, стабилно и ще гарантират качеството на информацията за хората и на гражданите на ЕС“, посочва още тя.

“Всичко започна още през 2021 г. в Австралия. Спомняме си битката на правителството там с големите платформи – Гугъл и Фейсбук, които използват съдържанието на медиите и разбиват техния бизнес модел, което пък води до унищожението им. Изчезването и маргинализирането на професионални и отговорни медии доведе до появата на квазиавторитарни правителства в много демокрации.

Инвазивното присъствие на социалните платформи доведе до бум в дезинформацията и до моделиращи внушения и фалшиви новини, които трудно могат да бъдат контролирани. От там идва и желанието на Европейската комисия да има нов законодателен акт за свободата на медиите, който да бъде в няколко точки: защита на редакционната независимост, забрана за използване на шпионски софтуер срещу медиите, независими обществени медии, тестове за медиен плурализъм, прозрачна държавна реклама, защита на медийното съдържание онлайн, ако щете и ново право на потребителите да персонализират медийното си предлагане“, казва още тя в интервю на Александър Райчев за “Нашият ден“.


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Антирелигиозната пропаганда чрез радиото

Антирелигиозната пропаганда на радиото в годините на тоталитаризма в България. Как радиото изпълнява повелите на БКП за антирелигиозна пропаганда чрез своя ефир. Духовно-нравствената просвета на БПЦ чрез радиото Ще научим както от документални записи, така и с помощта на актьорски изпълнения на текстове, запазени в Държавната агенция..

публикувано на 23.02.25 в 09:25

Антон Митов представя: Преди изборите в Германия

Ден преди изборния ден в Германия – независим, професионален и разбираем разговор между водещия на предаването Антон Митов и Радослав Диков – бивш журналист, работил дълги години в Немска редакция на БНР, настоящ фейлетонист. Кой кой е в изборната надпревара - левите, десните, центъра. Алтернатива ли е партията "Алтернатива за Германия"?..

публикувано на 22.02.25 в 13:57
Дарина Сарелска

Дарина Сарелска: В България темата вече е не за идеологически уклон, а за прислужнически

Кога политиците се вглеждат в критичните към тях медии и започват да ги посочват, гонят от пресконференции, хулят и пишат закони срещу тях, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Дарина Сарелска , проф. по "Медии и комуникации" от Университета в Тенеси и преподавателка в Американския университет в Благоевград. "Това, че медиите пречат и..

публикувано на 22.02.25 в 09:00

Момина клисура – родното село на етнографа проф. Христо Вакарелски

Село Момина клисура се намира в община Белово. Разположено е на двата бряга на река Марица в прохода Момина клисура, в подножието на Рила и Средна гора, и в него живеят около 800 човека. Има различни предположения за името на селото, идентично с това на пролома. По време на османската власт имало шест стражеви кули, които охранявали прохода и..

публикувано на 22.02.25 в 08:15
Евгений Кънев

Евгений Кънев: Тръмп няма нужда от либерална и обединена Европа

Само икономически ли са мотивите за решенията на американския президент Доналд Тръмп, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев, икономист. "Имаме правителство на САЩ, което е съвсем различно от всичко, което сме виждали до момента. Дори и историческите аналогии с предходни периоди не са напълно адекватни, защото никога не се..

публикувано на 21.02.25 в 17:40