Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Каква ще бъде новата медийна реалност?

Весислава Антонова: Очаква се реакцията на държавата да е по-сериозна в случая с Христо Грозев

Инвазивното присъствие на социалните платформи доведе до бум в дезинформацията

| обновено на 28.12.22 в 10:06
Снимка: БГНЕС

“Христо Грозев заслужава подкрепа и защита и то не само на професионална ниво (сред обикновените журналисти и медийни организации). Всички все още очакват реакцията на държавата и на нейните институции да е по-сериозна“, казва в ефира на “Нашият ден“ журналистът и главен редактор на списание “Мениджър“ Весислава Антонова и допълва:

“Едва ли Грозев е изненадан от това, което му се е случило, защото той е предприел сериозна битка с руската пропаганда, каквато водят много журналисти и медии от началото на войната в Украйна. Имам усещането, че сега е ескалирало отношението на руската страна към работата на Грозев и желанието му той да продължи да развенчава митовете, които пропагандата тиражира за събитията в Украйна.“

По-голямата картина…

“Питам се дали това ще е еднократен акт?!  Добре е да се види дали няма и други потърпевши журналисти в международен план.

Платформата, за която Грозев работи се радва на сериозно влияние. Обръщам внимание на този елемент, защото той ни води към един по-голям разговор - какво се е случвало с традиционните медии в тази битка и защо се налага да се появяват платформи, като тази, в която Грозев работи, за да могат хората да научават някакви грозни истини. Няма ли това да бъде новата медийна реалност? Реалност на по-малки звена от смели журналисти, които имат някаква кауза“, поставя тя въпроса в интервю за БНР.

“В края на септември стана известен един законодателен акт за свободата на медиите. Европейската комисия наложи правила за защита на плурализма и независимостта на медиите в Европа и постави въпроса със сериозна острота.

Говорителят на ЕК  нарече медиите – “стълб на демокрацията“ и каза, че този “стълб се пропуква“. Заради това депутатите в Европейския парламент и всички загрижени за случващото се с медиите започнаха дебата върху този акт. Той трябва да гарантира, че медиите ще се финансират устойчиво, прозрачно, стабилно и ще гарантират качеството на информацията за хората и на гражданите на ЕС“, посочва още тя.

“Всичко започна още през 2021 г. в Австралия. Спомняме си битката на правителството там с големите платформи – Гугъл и Фейсбук, които използват съдържанието на медиите и разбиват техния бизнес модел, което пък води до унищожението им. Изчезването и маргинализирането на професионални и отговорни медии доведе до появата на квазиавторитарни правителства в много демокрации.

Инвазивното присъствие на социалните платформи доведе до бум в дезинформацията и до моделиращи внушения и фалшиви новини, които трудно могат да бъдат контролирани. От там идва и желанието на Европейската комисия да има нов законодателен акт за свободата на медиите, който да бъде в няколко точки: защита на редакционната независимост, забрана за използване на шпионски софтуер срещу медиите, независими обществени медии, тестове за медиен плурализъм, прозрачна държавна реклама, защита на медийното съдържание онлайн, ако щете и ново право на потребителите да персонализират медийното си предлагане“, казва още тя в интервю на Александър Райчев за “Нашият ден“.


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Оливие Живр и Михайлина Павлова

Звукът като символ на епохата и системата

Във Френския институт в София бе представен един невероятен проект на Оливие Живр, антрополог, балканист, преподавател и изследовател в лионския университет Lumière Lyon 2.  В един прекрасен ден той тръгва по следите на звука или по-скоро по следите на известната у нас Радиоточка, която виси на стената в почти всички български домове. Той се среща с..

публикувано на 28.06.24 в 16:30
Научна конференция на тема:

Кои са акцентите в организираната от Арбитражния съд при БСК научна конференция?

На 18 юни 2024 г. в сградата на БСК се проведе научна конференция, организирана от Арбитражния съд при БСК, озаглавена "Общи въпроси на арбитражното и съдебното производство".  Проф. Таня Йосифова – председател на Арбитражния съд при Българската стопанска камара, дългогодишен консултант на  "Законът и Темида" разказа подробности от конференцията в..

публикувано на 28.06.24 в 15:15

"Започни млад": Вдъхновение за млади предприемачи

Насърчаването на младите хора с предприемачески дух да останат и да се развиват в България е от изключително значение за бъдещето на страната ни. За да задържим младите таланти в България, са необходими целенасочени усилия и промяна в нагласите и примера, който те получават. Пламен Попов, учредител и член на управителния съвет на Фондация..

обновено на 28.06.24 в 14:43
Съдът на Европейския съюз в Люксембург

Казуси от съдебната практика на Съда на ЕС

Юридическото предаване "Законът и Темида" даде начало на своята нова рубрика "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз", която се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз. Рубриката на програма "Христо Ботев" можете да слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа. В това издание на рубриката съдия Марияна..

публикувано на 28.06.24 в 12:40

Фестивал на сръчните ръце в село Бусинци за втори път

Днешните "Епизоди от живота" се посвещават на трънското село Бусинци, защото от днес до неделя  (от 28 до 30 юни ) там ще се проведе второто издание на "Фестивала на сръчните ръце". Събитието е посветено на вече забравени ръчни занаяти и традиции в България и Трънския регион. В трите дни на Фестивала ще има множество демонстрации на над 15..

обновено на 28.06.24 в 10:08