Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Щерьо Ножаров: “Брутна минимална работна заплата“ е легален термин от директивата на ЕС

| обновено на 21.12.22 в 13:55
Снимка: bia-bg.com

Депутатите от парламентарната Социална комисия оставиха на правителството да определи размера на минималната работна заплата за 2023 година. Те гласуваха на второ четене промени в приети на първо четене на 8 декември поправки в Кодекса на труда.
По предложение на ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната" те решиха в закона да се запише понятието "брутна минимална работна заплата", което означава, че в размера ѝ вече ще влиза и така нареченият "клас прослужено време". 

“Нека първо да разсеем някои съмнения и митове по отношение на термина “брутна минимална работна заплата“. Това е легалент термин от директивата за адекватните минимални работни заплати в ЕС, а от България се очаква да го приложи“, казва в ефира на “Нашият ден“ икономистът доц. Щерьо Ножаров.

“За мен беше много учудващо, когато се повдигнаха съмнения в комисията – какво се включва в брутната минимална заплата, как това трябва да се приложи, България като член на ЕС просто е длъжна да прилага директивата. И след като този термин е записан изрично в нея, въпросът дали трябва да се приложи не трябва да се поставя. 

Поне в останалите държави от ЕС брутната минимална работна заплата съдържа всички периодични плащания, не инцидентните, а всички периодични добавки към основната заплата“, казва още той в интервю за БНР.

“Друго важно нещо в този дебат е прието на първо четене – минималната работна заплата да се определя автоматично като 50% от средната, също противоречи на директивата, както и на конвенция 131 на Международната организация на труда.

Акцентът на директивата и на конвенцията е да насърчава социалния диалог. Т.е. Възнагражденията да бъдат определяни от социалните партньори – държава, синдикати и роботодатели, а една формула практически изключва и изтрива от законодателството социалния диалог, което е недопустимо“, казва още той и заявява:

“Само тези две неща са достатъчни, за да се каже, че трябва много внимателен дебат за това как да въведем директивата. Имаме две години да я транспонираме и приложим“.

“Минималните работни заплати в последните 10 години нарастват между 9 и 10%, а средната работна заплата тази година нарастна с 15%. В България доходите не са замразени. България е една от трите държави, чиито заплати нарастват с най-бърз темп в ЕС.

Има една голяма грешка в концепцията за увеличаване на доходите у нас, която последните парламенти заради популизъм и чести политически промени прилагат. Те смятат, че доходите трябва да се увеличават на база на бюджетен дефицит, т.е. на база натрупване на дългове. Във всяка държава по света доходите се увеличават на база реализиран икономически растеж“, акцентира още икономистът в интервю на Александър Райчев за “Нашият ден“.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
адв. Елка Пороминска (вдясно) и Анелия Торошанова

Предоставяне на правна помощ от адвокат на граждани със затруднено материално положение

В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на  П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено материално положение, за защита пред съд и извън съда. В Закона за правната помощ и Гражданския..

публикувано на 22.11.24 в 13:30
д-р Орлин Колев и Анелия Торошанова

Отново конституционни ребуси

Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента?  Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..

публикувано на 22.11.24 в 12:40

Румен Манов: Дарителството днес изглежда като наивност, но вярвам – идват по-добри времена

В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на XVI век. Дарението е направено от д-р Румен Манов, дългогодишен благодетел на центъра и всеотдаен събирач на българското културно наследство...

обновено на 22.11.24 в 12:22
Мостът на Кольо Фичето в гр. Бяла откъдето стартира двудневния воден маршрут

225 години от рождението на Колю Фичето: Национални чествания в Дряново

През 2025 г. се навършват 225 години от рождението на легендарния български майстор-строител Колю Фичето. По този повод в Дряново, родния му град, ще се проведе мащабна културна програма, която ще продължи през цялата година. За нея разказа Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново, в ефира на "Нашият ден". Иван Христов обясни, че..

обновено на 22.11.24 в 11:30

Факти и художествената измислица – могат ли да съжителстват в изследователски контекст?

През 2024 г. излезе от печат научният сборник "Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване", издаден от Издателски център "Боян Пенев"  в София. Изданието представлява разширена версия на докладите, представени на едноименната конференция, проведена през 2023 г. Сборникът е плод на сътрудничеството между екипа на..

обновено на 22.11.24 в 10:47