Какво знаем и какво не знаем за създаването и дейността на Музея за история на радиото в България "Проф. д-р Веселин Димитров"? Кои са най-интересните експонати в неговите колекции и какво може да очакват посетителите? За неговата дейност, както и за интересни събития, свързани с развитието на радиото, в предаването гостуват д-р Антоанета Радославова, уредник на музея, и Захари Миленков – инициатор за създаването на този музей и първи негов уредник, един от ръководителите на "Златният фонд" на БНР. Музеят е създаден през 1998 г., но по стечение на редица обстоятелства, за определен период прекратява дейността си. От месец декември 2012 г. музеят отново предизвиква интереса на българската общественост, когато неговите експозиция пак са достъпни за публиката, на втория етаж в сградата на Факултета по журналистика и масова комуникация към СУ "Св. Климент Охридски".
"Музеят не е прекъсвал работата си, защото през това време, когато не работеше с посетители, ние правихме записи, събирахме спомени за историята на радиото. 1998 година СУ отбеляза свята 110 годишнина. И "гвоздеят" на тази програма за 110-годишнина беше и откриването на музея. Но за да се получи този музей, аз работя много години отпреди това, много години отпреди това.Още когато работех в радиото – в "Златния фонд" – събирах документи, различни апаратури – такива, каквито са били от едно време – и ги оставях в едно складче.Когато тук в радиото съм правил опити да създадем музей – не можа да стане…" Това сподели Захари Миленков още в началото на срещата ни в студиото.
А д-р Антоанета Радославова изрази своята благодарност към всички, които подкрепят дейността на музея. "Аз искам тук за кажа нещо, което е изключително важно – на музея помагат колегите от радиото. Така е ! Аз съм безкрайно благодарна на всички колеги, както от звукозаписа, така и на всичките дирекции от радиото – програма "Христо Ботев", програма "Хоризонт", "Предавания за чужбина"… Всички колеги донесоха снимки, донесоха ценни материали, награди. Даже една колежка донесе часовника, който ѝ е дарило радиото – да се съхрани в нашия музей. И не само това. Колегите се събираме, това е една от социалните функции на музея, два пъти месечно в петък, в 17 часа – събираме се в клуб, който сме нарекли "Родно радио".
Д-р Антоанета Радославова завършва музикознание в НМА "Проф. П. Владигеров" през 1974 г. и започва работа като музиколог в Русенската филхармония. В БНР постъпва през 1976 г. и остава в медията до пенсионирането си в 2009 г. Като музикален редактор се изявява в трите програми на радиото – "Хоризонт", "Христо Ботев" и "Орфей", а от 1987 г. е отговорен редактор и музикален журналист в "Радио България" – предаванията за чужбина на БНР. Автор е на стотици интервюта, творчески портрети и предавания за български и чужди музиканти, на цикли, посветени на българската музикална култура, изпълнителско изкуство и композиторско творчество. Единадесет години е хоноруван преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св. Кл. Охридски".
Автор е на изследвания върху историята и програмата на Българското радио, както и върху творчеството на изтъкнати музиканти, публикувани у нас, в Германия и Русия. През 2003 г. защитава дисертация на тема "Музиката в програмата на Българското радио 1930-1944 г." – първото изследване на тази тема в българското музикознание. Автор е на две книги, излезли през 2010 и 2014 г. От 2014 г. до днес е уредник в Музея за история на радиото в България "Проф. д-р В. Димитров".
Захари Миленков постъпва в Българското радио през 1961 г. и в продължение на 10 години работи като звукооператор и звукорежисьор. От 1971 г. е назначен в Златния фонд на БНР и е негов ръководител от 1981 до 1991 г. Благодарение на неговата активност "Златният фонд" на БНР придобива статут на Национален звуков архив на България. От 1990 г. е поканен за хоноруван преподавател във ФЖМК на СУ "Св. Кл. Охридски". През 1993 г. е назначен за завеждащ радиостудиото на университетското радио "Алма Матер", а по-късно на целия студиен комплекс и продължава да е хоноруван преподавател. Проектирал е и е изградил заедно с колегата Христо Здравков над 40 радиостудиа в София и страната. В периода 2000-2005 г. е технически директор на частното радио "Експрес". Той е един от създателите на Музея, негов първи уредник и създател на "Златен фонд" в Музея.
Снимки: Захари Миленков, Божидар Любенов
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg