Какво знаем и какво не знаем за създаването и дейността на Музея за история на радиото в България "Проф. д-р Веселин Димитров"? Кои са най-интересните експонати в неговите колекции и какво може да очакват посетителите? За неговата дейност, както и за интересни събития, свързани с развитието на радиото, в предаването гостуват д-р Антоанета Радославова, уредник на музея, и Захари Миленков – инициатор за създаването на този музей и първи негов уредник, един от ръководителите на "Златният фонд" на БНР. Музеят е създаден през 1998 г., но по стечение на редица обстоятелства, за определен период прекратява дейността си. От месец декември 2012 г. музеят отново предизвиква интереса на българската общественост, когато неговите експозиция пак са достъпни за публиката, на втория етаж в сградата на Факултета по журналистика и масова комуникация към СУ "Св. Климент Охридски".
"Музеят не е прекъсвал работата си, защото през това време, когато не работеше с посетители, ние правихме записи, събирахме спомени за историята на радиото. 1998 година СУ отбеляза свята 110 годишнина. И "гвоздеят" на тази програма за 110-годишнина беше и откриването на музея. Но за да се получи този музей, аз работя много години отпреди това, много години отпреди това.Още когато работех в радиото – в "Златния фонд" – събирах документи, различни апаратури – такива, каквито са били от едно време – и ги оставях в едно складче.Когато тук в радиото съм правил опити да създадем музей – не можа да стане…" Това сподели Захари Миленков още в началото на срещата ни в студиото.
А д-р Антоанета Радославова изрази своята благодарност към всички, които подкрепят дейността на музея. "Аз искам тук за кажа нещо, което е изключително важно – на музея помагат колегите от радиото. Така е ! Аз съм безкрайно благодарна на всички колеги, както от звукозаписа, така и на всичките дирекции от радиото – програма "Христо Ботев", програма "Хоризонт", "Предавания за чужбина"… Всички колеги донесоха снимки, донесоха ценни материали, награди. Даже една колежка донесе часовника, който ѝ е дарило радиото – да се съхрани в нашия музей. И не само това. Колегите се събираме, това е една от социалните функции на музея, два пъти месечно в петък, в 17 часа – събираме се в клуб, който сме нарекли "Родно радио".
Д-р Антоанета Радославова завършва музикознание в НМА "Проф. П. Владигеров" през 1974 г. и започва работа като музиколог в Русенската филхармония. В БНР постъпва през 1976 г. и остава в медията до пенсионирането си в 2009 г. Като музикален редактор се изявява в трите програми на радиото – "Хоризонт", "Христо Ботев" и "Орфей", а от 1987 г. е отговорен редактор и музикален журналист в "Радио България" – предаванията за чужбина на БНР. Автор е на стотици интервюта, творчески портрети и предавания за български и чужди музиканти, на цикли, посветени на българската музикална култура, изпълнителско изкуство и композиторско творчество. Единадесет години е хоноруван преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св. Кл. Охридски".
Автор е на изследвания върху историята и програмата на Българското радио, както и върху творчеството на изтъкнати музиканти, публикувани у нас, в Германия и Русия. През 2003 г. защитава дисертация на тема "Музиката в програмата на Българското радио 1930-1944 г." – първото изследване на тази тема в българското музикознание. Автор е на две книги, излезли през 2010 и 2014 г. От 2014 г. до днес е уредник в Музея за история на радиото в България "Проф. д-р В. Димитров".
Захари Миленков постъпва в Българското радио през 1961 г. и в продължение на 10 години работи като звукооператор и звукорежисьор. От 1971 г. е назначен в Златния фонд на БНР и е негов ръководител от 1981 до 1991 г. Благодарение на неговата активност "Златният фонд" на БНР придобива статут на Национален звуков архив на България. От 1990 г. е поканен за хоноруван преподавател във ФЖМК на СУ "Св. Кл. Охридски". През 1993 г. е назначен за завеждащ радиостудиото на университетското радио "Алма Матер", а по-късно на целия студиен комплекс и продължава да е хоноруван преподавател. Проектирал е и е изградил заедно с колегата Христо Здравков над 40 радиостудиа в София и страната. В периода 2000-2005 г. е технически директор на частното радио "Експрес". Той е един от създателите на Музея, негов първи уредник и създател на "Златен фонд" в Музея.
Снимки: Захари Миленков, Божидар Любенов
В епизод 585 "Трамвай по желание" навлиза в бездънните простори на Вселената. Лоцман на нашите радиозрители в необятната космическа територия отново е доц. д-р Владимир Божилов, зам.-декан на Физико-математическия университет на СУ "Св. Климент Охридски" и знаменит популяризатор на науката. А поводът е новият спектакъл, създаден в рамките на..
В столичната галерия DOZA се открива изложбата "Дизайн срещу съвременно изкуство". Авторите на проекта са познатите на публиката визуални артисти, обединени в житейския и творчески тандем YO\KO+INA – художниците Йонко Василев и Ина Василева . За съжаление Йонко Василев вече не е сред нас от лятото на 2023 година, но последните съвместни работи..
Голямата литературна и философска тема за съня и сънуването е занимавала и до днес е част от творчеството на поетите – от Калдерон до поколението на Владимир Левчев – Ани Илков и Румен Леонидов. Новата стихосбирка на Владимир Левчев "География на съня" се вписва в тази редица и неминуемо напомня стихотворението му, дало заглавието на негова книга от 80-те..
Лиз Нюджънт е една от най-популярните ирландски писателки. Романите ѝ са на първо място в ирландските класации и е лауреат на пет ирландски литературни награди. Преведени са на 16 езика, включително и на български. "Загадката Оливър", "Малки жестокости", "Стаено зло" и "Странната Сали Даймънд" я направиха популярна сред българските читатели...
Поредното издание на "Академия комика" включва разказите "Сфинкс без загадка" от сборника "Престъплението на лорд Савил и други новели" от Оскар Уайлд, "Роза в механата" от изданието "Търкалящи се камъни" от О.Хенри и "Пролетен бюлетин" от книгата "Ако импресионистите бяха зъболекари" от Уди Алън. На финала на предаването има запазено място за..
България е пълна с руска памет, а пък какво е България за Русия и средностатистическия руснак, както и може ли да се вярва на руския президент..
Каква е разликата между протестите в Турция и в Сърбия – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стоян Георгиев , журналист от БТВ. "Тъкмо..
В Националната библиотека се откриват две изложби, с които се отбелязват 1140 години от успението на св. Методий . Част от експонатите в "Азбука и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg