Запазването на дивите животни в световен мащаб е един от най-големите съвременни проблеми. Оказва се, че заради климатичните промени и човешката дейност, за последните 50 години сме загубили близо 70% от популацията на диви животни на планетата.
С една своя инициатива WWF иска да ни обърне внимание, че всяко животинче е част от една голяма верига, а изчезването на определени видове предпоставя изчезването или застрашаването на следващите.
Много лесно можем да станем спасители на дивите животни на планетата, а не просто в България, като всеки месец отделяме точно определена сума, която е посилна за нашия бюджет. Тези пари се използват за възстановяването на унищожени територии и за отглеждането на защитени видове.
“На всеки две години, заедно с други организации, WWF подготвя доклад “Жива планета“ за броя на популациите и биоразнообразието по целия свят. Тенденциите са все по-обезпокоителни. В рамките на един човешки живот сме загубили 69% от популациите диви животни, което е резултат основно на човешка дейност“, казва в ефира на “Нашият ден“ Елена Ганчева от WWF.
Според нея нищо не е безвъзвратно загубено:
“Ние винаги казваме, че има надежда. Това касае всеки едни от нас да вземе решение сам за себе си – как иска да живее и по какъв начин да се възползва от природата и ресурсите, които тя му дава.“
“България все още е страна със запазено голямо биоразнообразие. На много места по света, включително в Западна Европа, това отдавна е унищожено, но тук имаме огромно национално богатство, което можем да опазим и ние го правим всеки ден. Работим и за опазването на речните екосистеми. Не е задължително човек да бъде биолог или еколог, за да е природозащитник“, посочва още тя и допълва:
Всеки може да направи дарение от вкъщи, седейки на дивана. Всяко дарение в кампанията “Стани закрилник на дивите животни“ ни помага да изпълним целите си за следващата година. В момента работим за опазването и защитаването на нови 10 защитени територии в Стара планина по поречието на Марица, правим залесявания на горски стопанства и защитаваме горите в националните паркове.
С едно малко, но регулярно месечно дарение, което става много лесно онлайн, може да ни се помага точно за това“, казва още тя в интервю за БНР.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Какво е бъдещето на архитектурата? Изчезва ли архитектурата на миналото и как мислим за нея днес? Проблемите на материалната среда около нас са и проблеми на образованието на архитекта, казват нашите събеседници: арх. Виктор Дамов, арх. Теодор Узунов, арх. Диана Манолова и арх. Дана Пейчинова от Фондация Underschool_. Те споделят: "През..
Човекът като Божие творение е уникален, но едва ли би могъл да се възползва от този дар, ако не се познава. Човешкият живот би бил ужасен ад, ако той премине в разпра, както със себе си, така и със себеподобните си – различни, но само по вяра, раса, пол и език. Ето защо ние ще се стремим да приобщаваме другостите, за да бъдем заедно, така..
В контекста на войната на Русия в Украйна Олесия Хориаринова, съосновател на Украинския център за сигурност и сътрудничество, и Серги Кузян, негов председате, споделят в "Мрежата" украинския опит за начините на ненасилствена мобилизация, подготовката на цивилните граждани за евентуална агресия от страна на чужда държава, а също и как всеки гражданин..
За разделението на хората и силата на преговорите или как обществените медии дават пространство на обществото да говори със себе си – разговор в "Нашият ден" с проф. Адил Наджам , глобален президент на WWF International, почетен декан и преподавател по международни отношения в Бостънския университет, САЩ. Проф. Наджам гостува в България по..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия просто като работа – за нея тя е лична мисия, започнала още в детството ѝ. Описвайки своя житейски път, Силвия споделя: "Жестов преводач съм с повече от 35 години стаж. Първото ми образование е..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия..
Едва ли са много хората, които ще кажат, че не се вълнуват как ще се представят и какво впечатление ще създадат за себе си при първа среща. Още по-малко..
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
