"Културата на бързи обороти“ предлага обзор на културните събития, представени в ефира на програма "Христо Ботев“ за седмицата от 5 до 11 декември. Това са някои от акцентите в предаването от 11 декември:
На 6 декември се откри в Националния дворец на културата 49-ият Софийски международен панаир на книгата. В него участват над 150 издателства, а на 11 декември, е последният му ден. Паралелно с Панаира тече и Софийският международен литературен фестивал. Двете събития предлагат богата програма от срещи и дискусии с български и чуждестранни автори.
"Книга на безпокойството" на големия португалски поет, писател и есеист Феранандо Песоа излезе в ново издание. То е базирано на подбора и тематичната подредба на Мария Хосе де Ланкастре – професор по португалска литература и преводачка на Песоа на италиански и включва откъси според желанието на самия автор. Томът с твърди корици и илюстрации от Капка Кънева се появи за 87-ата годишнина от смъртта на поета, която се отбелязва на 30 ноември.
Филмът "Малкият Никола: Какво чакаме, за да бъдем щастливи?“ тръгва по кината дублиран на български. Главен герой в него е Малкия Никола, находчивото момченце от книжната поредица на карикатуриста Жан-Жак Семпе и писателя Рьоне Госини. Но историята отива по-далече. Освен познатите сюжети, Семпе и Госини разказват и за своето приятелство и съвместната си творческа кариера и осветляват истината за едно детство, изпълнено с надежди и мечти.
На шести декември в галерията на СБХ на ул. "Шипка" 6 бе открита изложбата "Изоставените" по повод 120 годишнината от рождението на художника Васил Бараков. Изложбата е посветена на един напълно непознат дял от творчеството на Васил Бараков – на намерените в двете достигнали до нас папки на автора, оцелели след рухването на неговия дом и ателие в Драгалевци.
Театралният експеримент "Stable Genius. Процесът срещу драматургията" се играе в Гьоте-институт в три вечери – 9, 12 и13 декември. Автор на текста е Александър Мануилов, режисьор Милена Станойевич. Участват актьорите Емилия Тончева, Явор Костов-Йондин, а във всяка от вечерите гостува по един незапознат с текста актьор: Валентин Ганев, Весела Казакова или Ива Тодорова. Представлението е на границата между класическия и експерименталния театър, а целта е да въвлече публиката в размисли по глобални теми като цензурата и автоцензурата, нарастващия шовинизъм, хомофобия, расизъм и изолационизъм. Текстът на Александър Мануилов е създаден през 2020 г. по време на творческа резиденция в Akademie Schloss Solitude, Щутгарт. Номиниран е за наградите за драматургия на фестивала "Нова българска драма" в Шумен, 2020-2021 г. В Гьоте-институт е първото му представяне пред зрителите.
Писателките Софи Дол от Франция и Пия Лейно от Финландия, бяха сред специалните гости на Софийския международен литературен фестивал. Софи Дол и Пия Лейно са носителки на Наградата за литература на Европейския съюз, а Анна Кове е номинирана за същия приз и е лауреат на литературни отличия в родината си. Софи Дол (р. 1965) е френска театрална актриса и писателка. Автор е на романите „Камий, моето вдъхновение" и „В голямата обществена пералня". Първият, пресъздаващ болката от смъртта на дъщеря й, има награда за дебютен роман (на сп. „Lire“), а „В голямата обществена пералня" печели Наградата за литература на Европейския съюз. Книги на писателката Пия Лейно (р. 1977) са преведени на близо 15 езика. Тя работи почти две десетилетия като журналист във финландската информационна агенция STT. Първият роман на Лейно, „Грозният касиер" (2016), е хумористичен поглед към риалити телевизията и натиска, пред който са изправени жените. Лейно печели Наградата за литература на Европейския съюз и наградата Helmet с втория си роман – дистопичния трилър „Раят“ (2018). Следващите й две книги са „Извънреден труд" (2020) и „Апогей" (2021).
Подробности по тези теми и още културни новини чуйте в предаването от 11 декември.
Снимка – СБХ
"Сякаш все повече ми се мълчи", казва Станислава Станоева в интервю на Антония Апостолова с нея. Вероятно желанието да не говори е част от нещата предизвикали написването на нейната нова седма стихосбирка "Хляб, любов и други ангели". В нея тя разговаря директно с читателя. Непринуденият тон и темите, свързани с вълненията на повечето хора, правят..
В редакция "Хумор и сатира" се радваме на всяка нова атрактивна инициатива, но невинаги участваме. Какво забавление в метрото пропуснахме този път, може да научи всеки – облечен или не, в неделя, веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпълнени..
17-ото издание на MENAR се открива днес с йорданския филм "Дано да е момче!" – критика на патриархалните нрави в повечето страни на Близкия изток. Можете да го гледате днес (17 януари) в Дома на киното от 19.00 часа. Няколко са акцентите в таз годишното издание на фестивала – фокус "турско кино" с няколко продукции – къде драматични, къде..
Може ли всеки да бъде творец? Какво е творчество и защо ни е днес, когато имаме изкуствен интелект, който създава? Как да събудим творческото начало в нас, за да променим живота си? Около думата “творчество” в дискусията се включват Преслава Виденова, поетеса, Виктор Минчев, рекламист, Дамян Дамянов, художник, и Адрияна Михайлова, ПР експерт. Те..
Джани Родари , писателят, станал световноизвестен с незабравимите си книги "Приключенията на Лукчо", "Приказки по телефона" и "Граматика на фантазията", е роден през 1920 година в Северна Италия. Неговите произведения са сред първите обичани истории от детството. Няколко поколения български деца се радват и на стиховете на Джани Родари..
На 14 януари т.г. вътрешният, към тази дата, служебен министър Атанас Илков, се срещна със своя турски колега в Истанбул, за да бъде направен анализ и..
Понятието " biodeutsch" ( биогермански) бе избрано за антидума за 2024 година в Германия. Защо журито определи това понятие за дискриминационно?..
В рубриката "Въпреки мрежата" Георги Марчев , журналист, работил като проверител на факти (факт-чекър), разказва как се проверяват факти и твърдения,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
