Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Войната мирише ужасно

Георги Тотев (вляво) и Георги Кожухаров
Снимка: Боряна Пандова

Журналистът Георги Тотев и фотографът Георги Кожухаров от "Дневник" бяха отличени в раздела "Журналист на годината" с наградата на Хелзинкския комитет "Човек на годината" 2022 за документалната им поредица "Записки от Украйна". Преди седем месеца те тръгват по пътищата на войната и запечатват в няколко епизода разказите на обикновени хора, които срещат на гарата във Варшава, в Киев, Бородянка, Буча и Харков. Камерата, която следи разказа, не мръдва нито веднъж и пред нея застават момичета, които искат да прегърнат целия свят и дърветата, и мечтаят да се върнат у дома, мъже, които не разбират защо ги наричат фашисти, сестра, която току-що е погребала застреляния си брат, жена, която стиска наръч закачалки, взети от разрушения ѝ дом, на които няма какво да закачи, доброволци, които в свободното си време изхранват съгражданите си и къщи, къщи, къщи, ослепели от бомбардировките.

Георги Тотев и Георги Кожухаров бяха гости на "Мрежата". Казват, че наградата не е за тях, а за "Записките…" и планират да се върнат в Украйна.

Гласът на войната

Георги Тотев: "Обикновеният човек е този, който страда най-много по време на една война.“

Георги Кожухаров: "Работехме, за да разкажем историята на цивилното население в Украйна. Правеше впечатление, че всички цивилни са се впрегнали и работят за някаква кауза, свързана с войната, и общо взето, всеки е зает да раздава храна на бедните или ще отиде да вземе храна за възрастните си съседи, или ще отиде да помогне на някой да разчисти от отломки, или… "

Георги Тотев: "В момента всеки, който се намира в Украйна, по един или друг начин участва в борбата като доброволец, било то като част от териториалната отбрана, било то на фронта."

Войната променя мисленето на хората

Георги Тотев: "Истината е, че войната променя не само битието на човека, но променя и психиката. Хората там започват да оценяват нещата, които ние приемаме за даденост по един напълно различен начин."

Георги Кожухаров: "Нашите герои го казват – те се радват на всичко и искат да прегърнат всяко дърво и на всеки едни ден се радват, защото са живи… Те бяха щастливи, докато ги снимахме, и въпреки че събираха каквото е оцеляло от домовете им (Бородянка), те се радваха, защото не бяха открили съседите си из развалините и за тях това значеше, че те също са останали живи."

Георги Тотев: "Другото нещо, което е много интересно, е как случващото се някак си консолидира обществото в Украйна. Много хора споделяха в нашата поредица как на практика допреди войната не са имали някаква осъзната привързаност към Украйна, не са чувствали, че обществото е сплотено, докато в момента и докато снимахме, мнозина изразиха това мнение, че едва ли не Путин им е направил услуга – обществото е сплотено и гледа в една посока."

Георги Кожухаров: "Изградили са се като нация. Те самите стигаха до този извод."

Войната мирише ужасно

Георги Тотев: "Историята около снимките в бара в Киев е много интересна, тъй като, за да направим всичките тези истории, доста интензивно трябваше да снимаме, та в един и същи ден посетихме Буча, където заснехме историята от епизод 6 – историята на масовите гробове – и в абсолютния същия ден, само няколко часа по-късно, попаднахме в този бар в Киев на тази стендъп комеди. На практика аз за първи път отразявам такова събитие – масов гроб и там има една много специфична миризма, която след това остава в теб. Часове след като си тръгнал от мястото, от което изравят труповете, бяха около 150 трупа, тази миризма остава."

Георги Кожухаров: "Усещахме я по себе си."

Георги Тотев: "В такива условия снимахме този стендъп."

Георги Кожухаров: "Досега не сме ходили на бар по този начин."

Демистификацията на заблудите

Георги Тотев: "Не си бяхме поставили за цел да убеждаваме в нищо когото и да било. Нашата единствена цел беше да покажем реалността такава, каквато я виждаме ние, такава, каквато я разказват хората там и ни я показват."

Георги Кожухаров: "Отидохме не много дни след като бяха излезли тези кадри от Буча с труповете по улиците, с разрушенията и ми правеше впечатление, че във ФБ едни казваха, че тези трупове не са истински, че имало само две къщи разрушени и само тях показват, а всичко друго блести и свети. Отидохме с очите си да видим, както когато бяхме в Рака, след като градът беше освободен от Ислямска държава. Помните ли Рака?“

Георги Тотев: "Хората бяха отворени да говорят, а ние искахме да покажем мъката и страданието им, допуснаха ни до много интимната част от живота си. Бяха ни благодарни. Знаеха защо го правим и ни помагаха.“

Границата, която не можеш да преминеш

Георги Тотев: "Добре е човек да си постави твърди граници. Например, една от темите, която искахме да развием по-задълбочено, беше свързана с военните престъпления и начините, по които те се разследват. Обсъждахме различни варианти как това може да се случи и има една граница, която наистина не бива да се преминава – имахме възможност да снимаме в моргата в град Буча, но си дадохме ясна сметка, че разказът ни няма да спечели от това."

Георги Кожухаров: Пред моргата, след ексхумацията, имаше опашка на хора, които трябваше да припознаят труповете. Истината е, че се чудехме какво да направим и НАПРАВИХМЕ ЕДИН ДАЛЕЧЕН СТАТИЧЕН КАДЪР НА ОПАШКАТА ПРЕД МОРГАТА. Беше напълно достатъчно. Не преминахме тази граница."

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – Боряна Пандова, "Дневник"

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Оливие Живр и Михайлина Павлова

Звукът като символ на епохата и системата

Във Френския институт в София бе представен един невероятен проект на Оливие Живр, антрополог, балканист, преподавател и изследовател в лионския университет Lumière Lyon 2.  В един прекрасен ден той тръгва по следите на звука или по-скоро по следите на известната у нас Радиоточка, която виси на стената в почти всички български домове. Той се среща с..

публикувано на 28.06.24 в 16:30
Научна конференция на тема:

Кои са акцентите в организираната от Арбитражния съд при БСК научна конференция?

На 18 юни 2024 г. в сградата на БСК се проведе научна конференция, организирана от Арбитражния съд при БСК, озаглавена "Общи въпроси на арбитражното и съдебното производство".  Проф. Таня Йосифова – председател на Арбитражния съд при Българската стопанска камара, дългогодишен консултант на  "Законът и Темида" разказа подробности от конференцията в..

публикувано на 28.06.24 в 15:15

"Започни млад": Вдъхновение за млади предприемачи

Насърчаването на младите хора с предприемачески дух да останат и да се развиват в България е от изключително значение за бъдещето на страната ни. За да задържим младите таланти в България, са необходими целенасочени усилия и промяна в нагласите и примера, който те получават. Пламен Попов, учредител и член на управителния съвет на Фондация..

обновено на 28.06.24 в 14:43
Съдът на Европейския съюз в Люксембург

Казуси от съдебната практика на Съда на ЕС

Юридическото предаване "Законът и Темида" даде начало на своята нова рубрика "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз", която се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз. Рубриката на програма "Христо Ботев" можете да слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа. В това издание на рубриката съдия Марияна..

публикувано на 28.06.24 в 12:40

Фестивал на сръчните ръце в село Бусинци за втори път

Днешните "Епизоди от живота" се посвещават на трънското село Бусинци, защото от днес до неделя  (от 28 до 30 юни ) там ще се проведе второто издание на "Фестивала на сръчните ръце". Събитието е посветено на вече забравени ръчни занаяти и традиции в България и Трънския регион. В трите дни на Фестивала ще има множество демонстрации на над 15..

обновено на 28.06.24 в 10:08