Спортуващият човек и философията на спорта

"Ако философите не тренират тялото си, а атлетите – ума, накрая ще имаме общество от страхливи мислители и глупави воини" – гласи една забележителна антична мисъл, която очертава връзката между спорта и философията.

Оттогава е изтекла доста вода, но етичните проблеми, свързани с различни аспекти на спортната сфера, теми като неравенство, расизъм, сексизъм и всички други -изми, както и науката за данните, подчинението на алгоритмите, генетиката – всичко това намира отражение в спорта, а обществените науки допринасят за осмислянето му.

Преди броени дни Националната спортна академия "Васил Левски" навърши 80 години и отбеляза годишнината с международен научен конгрес и сборник, посветен на приложното изследване на спортовете.

"Сборникът, наред с останалите издания на НСА, са индексирани в Web of Science и световните бази данни с добър индекс на цитирания, което е постижения за НСА, която не е изследователски университет", изтъква Боряна Ангелова Игова, която преподава философия на спорта в НСА и представя сборника.

"Спортът е като огледало на обществото и представя, макар и опростен, модел на самото общество, на променящите се представи и модели за подражание", пише Боряна Ангелова Игова в текста си, а като потвърждение на мисълта ѝ на българския книжен пазар всеки момент ще излезе антологията "Съвременни френски философи за спорта", която се вглежда в променящия се свят на спорта и спортуването.

Откъсването на спорта от естетиката и артистичността в полза на постижения, които могат да се измерят и анализират; етичните отношения между треньор и възпитаник; в какво се състои телесната екология; кои са марксонатуралистите; какво е общото между професиите в сферата на спорта, изкуствата и лукса – тези, а и още много любопитни въпроси се разглеждат в антологията, която дава ценни знания и поводи за осъзнаване на връзката ни с тялото, на спорта със здравето и качеството на живот.