Между политическите граници, общите традиции и невидимата нишка на фолклора, която обединява балканските народи, в "Нашият ден“ коментира д-р Ивайло Марков от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН.
"Част съм от Института от 2008 г., когато станах докторант там и когато започнах да работя по темата за трудовите миграции на албанците от днешна Северна Македония към различни части на света, включително към източните части на Балканите. Акцентът на моето изследване беше върху съвременния период от Втората световна война насам“, посочва той.
Етнологията на миграциите става едно от основните полета на научните занимания на д-р Марков. През годините се оформя и още едно важно поле – изследванията на природното и културното наследство в контекста на местното развитие. Важен акцент са изследваните в контекста на социалните и културните всекидневни практики и връзките, които индивиди и групи поддържат и развиват, както и тяхното отражение върху местата, изпращащи мигрантите, споделя етнологът:"Не само у нас имаме такива процеси като изселването на българските турци, което се случва на няколко вълни през XX век. Но и в съседните на нас държави имаме подобни процеси, когато под политически натиск са се случвали подобни изселвания на различи групи население“, припомня експертът.
Етнологът е работил и продължава да работи сред различни етнически, религиозни, културни и социални групи (част от които разпръснати през държавните граници) в няколко страни на Балканите – Албания, България, Косово, Словения, Сърбия и Северна Македония.
За всеки човек, който е пътувал из Балканите, става ясно, че ние имаме много сходства в манталитета си, във всекидневието си. Сходства, които се дължат на исторически наслагвания. Все още има спор, коя е родината на киселото мляко – България, Гърция или Турция. Подобни млечно-кисели храни има в различни части на света, допълва етнологът.
"На Балканите се опитваме всичко да придърпаме, за да кажем "това е наше". Подобен процес се наблюдава още в края на XIX век по отношение на родово-семейния празник – в България се нарича "Служба“, в Сърбия "Слава“. Сръбските изследователи твърдят, че изконно там, където той се празнува, там са сръбски територии. От своя страна български автори отговарят на тези искания и показват, че подобни празници има и в България, дори в Албания“, казва д-р Ивайло Марков.
В балканската традиция, дори в рамките на едно семейство, е обичайно единият брат да заема просръбска позиция, другият – пробългарска, третият – промакедонска.
"Не мисля, че признаването на малцинство в Македония или някъде другаде задължително ще доведе до някакви конфликти. Но това не бива да се изключва, когато бъде политизирано“, твърди експертът.
Според д-р Ивайло Марков трябва да се търсят повече възможности за междукултурен обмен, трансграничен. Хубаво би било, ако всички тръгнем по европейския път на развитие и тези граници нямат това значение, което имат в момента – да разделят. А да придобият значението на мост за свързване на населенията от двете страни.
Целия разговор с д-р Ивайло Марков можете да чуете в звуковия файл.
На 2 февруари от древност се празнува Сретение Господне, т. е. срещата на праведният Симеон с Богомладенеца в храма. В същото време днешният евангелски текст разказва за изцеряването дъщерята на една хананейка от Господ Иисус Христос. В неделята на хананейката и в деня на Сретение Господне с доц. Мариян Стоядинов, преподавател в православния..
Преди дни депутатът Румен Петков попита "Кой го интересува ДС?", т.е. 35 години по-късно има ли смисъл да говорим за отминали неща. За кои "отминали неща" не трябва да говорим обаче? И не са ли тези "отминали неща" дълбоко вкоренени в живота ни? Наистина ли ДС и неговите октоподни пипала са отрязани днес, 35 години по-късно, та да спрем да говорим?..
Тя е символ на установения морал и етикет, при това не само на държавно и политическо ниво, обвързана е със социални каузи от всякакъв вид. Винаги трябва да е умерена и овладяна – нито прекалено емоционална, нито прекалено студена и строга. Стилна е, но не и екстравагантна, елегантна е, но не и скучна, модерна, но не и жертва на модата. Зад нея стои..
В деня, наричан от народа ни Трифон Зарезан, насочваме вниманието ви към значението на виното в религиозните традиции на юдеи и християни. Виното е една от най-старите напитки в историята на човечеството. Различните култури и цивилизации придават на виното различен символичен и духовен характер, което е довело до образуването на уникални ритуали..
Александър Лукашенко спечели седми пореден мандат на изборите миналата седмица. Западните лидери не признават за свободен и честен вота заради репресиите над опозицията в бившата съветска република. Режимът на Лукашенко забрани независимите медии в страната, а опозиционните лидери или са в наказателни колонии, или в изгнание в чужбина. Какво..
Известният попарт художник Калоян Илиев - Кокимото открива интересна изложба в галерия "Видима", Севлиево. Роден е през 1979 г. във Варна. Завършва..
"Не, аз благодаря!" е първата премиера на Плевенския театър "Иван Радоев" за 2025 година. Това е нова българска пиеса, автор е Албена Ненкова и сега..
Навършват се 143 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора. За 13-и път ще бъде връчена Националната награда за живопис на името на художника...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
