Кюстендилското село Соволяно се намира в северозападната част на Кюстендилската котловина, в долината на река Бистрица, на 6 км северно от общинския си център, по пътя за Босилеград в Сърбия.
Селото се състои от център и 4 махали: Кошарите, Марена, Любикова и Спротива. Според данни от последното преброяване в Соволяно живеят 645 човека.
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останки от антично селище и късносредновековна крепост в землището на селото свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност. В стар запис от 1448 г. се споменава с името Севален. В турски данъчни регистри от 1570 г. е записано под името Соволяни и Соволяна към кааза Ълъджа (Кюстендил). В руска триверстова карта от 1878 г. е с името Соволяно.
През 1834 г. е построена църквата "Свети Теодор Тирон", която е втората построена църква в района, след църквата "Успение Богородично" в гр. Кюстендил през 1816 г.
През 1858 г. в частна къща е открито училище от местния свещеник Васил Димитров. Основано е читалище "Светлина" (1871), което е пак второ в района след това в Кюстендил. През 1874 до църквата "Свети Теодор Тирон" будните соволчани построили едноетажно паянтово училище с четири стаи, а заплатата на учителя се плащала от църковното настоятелство.
През 1938 г. в село Соволяно има 3 воденици, 1 дъскорезница, 3 тепавици, 2 магазина, 2 кръчми, читалище с 2145 тома книги, кариера за камъни, 2 църкви, училище, участъков лекар, общинска аптека. След 1940 г. е разширена главната улица, направени са 2 моста на река Бистрица. Селото е водоснабдено 1936 г. и електрифицирано през 1942. След Втората Световна война, през 1948 г. се открива лятна детска градина за предучилищна възраст с 35 деца. През 1953 г. е построена нова читалищна сграда. Разкриват се пощенска станция и здравна служба.
Какво се случва със селото и неговите жители в наши дни – в звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg