Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Физика на климатичните промени

"Аз не съм климатолог. Може би се питате защо един космолог и физик на елементарните частици би нагазил в темата за климатичните промени. Причината е, че други, чието бъдеще зависи от правителствените политики, както и онези, които трябва да са способни да преценяват неиздържаните твърдения на политици и медии, също не са климатолози.

Подробностите около мащабните климатични модели , които правят прогнози за бъдещето, може да са сложни и объркващи, но затова пък физиката в основата на глобалното затопляне е напълно ясна и достъпна", пише в книгата си "Науката за климатичните промени" Лорънс Краус.

Лорънс КраусИ въпреки, че в книгата има таблици и диаграми, тя наистина е написана достъпно и разяснява как човешката дейност е отговорна за глобалното затопляне и проследява връзката между затоплянето и тежките последици, които то ще има върху прехраната и подслона на стотици милиони хора, върху икономиката, здравните и социални системи, мигрантските кризи.

На прочутата метафора за светлината в края на тунела, която идва от бързо приближаващия влак, проф. Краус противопоставя друга: "Бъдещето се е устремило към нас като товарен влак, но това става по релси, които самите ние трябва да изградим. Може би все още имаме време да отклоним този влак или да построим мост, по който той да мине безопасно край нас. Никога няма да узнаем, ако не опитаме."

Чуйте Димитър Николов, отговорен редактор на книгата, който разказва повече за проф. Краус и книгата му.

Лорънс Краус е канадско-американски теоретичен физик, професор по физика и автор на няколко бестселъра, включително "Физиката на Стар Трек" и "Вселена от нищото".

Той е привърженик на научния скептицизъм, научното образование и науката за морала. Краус е един от малкото живи физици, посочени от Scientific American като „обществени интелектуалци". Той е единственият физик, получил награди и от трите големи физически дружества в САЩ: Американското физично общество, Американската асоциация на учителите по физика и Американския институт по физика.

По публикацията работи: Росица Михова
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сондажи в премълчаната история

"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..

публикувано на 10.01.25 в 15:40

Липсата на финансиране на науката ще доведе до нейната стагнация

В Отворено писмо  о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от  Постановление № 407/22.11.2024 на МС ,  с което всички..

публикувано на 10.01.25 в 14:10
Преображенски манастир

Ще възстановят входната врата на Преображенския манастир

Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата.  Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..

публикувано на 09.01.25 в 18:24

Израел: Иновации в управлението на водните ресурси

Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..

публикувано на 09.01.25 в 16:16

За звездите без лирика

Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..

публикувано на 09.01.25 в 10:42