"Учените се водят от страсти, също както обикновените хора. Аз съм пристрастна към фразите и дълги години събирам различни истории как е възникнала определена фраза. Проверявам, изследвам теории, езици, но в крайна сметка става въпрос за хипотези" – казва Яна Сивилова, преподавател в Катедрата по български език на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Нейното изследване "Археология на фразата" представя произхода на повече от 400 български фрази и тяхната употреба.
"Много е трудно да се отговори на въпроса защо една дума се харесва, възпроизвежда и остава задълго в езика. – казва Яна Сивилова – Но някои фрази са много добре изказани, те са мелодични, имат ритмичност, имат рима, алитерация, повторения, съдържат специфични образи. Има и много разпространени фрази обаче, които не съдържат тези елементи. "Да , ама не" на Петко Бочаров например надживя своя създател.
Съществуват и фрази, които се използват хилядолетия наред. Разпространени са в много култури по света. Те съдържат някакъв архетипен образ, който допада на човешката психика и той се изобретява отново и отново. Броят на пословиците и поговорките, които се използват активно, обаче много намалява, защото са непознати за младото поколение. При по-младото поколение имаме много странни формулировки, например "Спах като дъб". Устната култура в семейството не се предава вече така. От английски език влизат най-много нови думи, не мога да осъдя този процес, но най-добрият вариант е ние да запазим нашата традиционна фразеология и да взимаме нови фрази от други езици".
Още за изследването "Археология на фразата" чуйте в "Какво се случва".
Снимка – Университетско издателство "Св. Кл. Охридски"
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
