Китайски учени обявиха, че имат намерение да изследват далечни галактики, тъмната материя, тъмната енергия и произхода на Вселената, използвайки нов апарат China Space Station Telescope (CSST), телескоп от групата на големите космически обсерватории от типа на "Хъбъл", Chandra X-Ray Observatory, Compton Gamma Ray Observatory и, разбира се, фаворита на публиката, "Джеймс Уеб".
Китай вече обяви плановете си да го изстреля в края на 2023 г.
Целта е телескопът да наблюдава 1 млрд. галактики; да търси и характеризира екзопланети, региони на активно формиране на звезди и други далечни обекти като да доставя данни с висока резолюция.
Ще бъде с големината на голям автобус. Три огледала, от които най-голямото ще е 2 м. Ще има камера, състояща се от 30 броя 81 мегапикселови детектора, чувствителни на инфрачервена и УВ светлина.
Китайският телескоп ще има 300 пъти по-широко поле на наблюдение от "Хъбъл". Аналогията, която учените използват, е със стадо овце – "Хъбъл" вижда една овца, CSST ще вижда цялото стадо, при това във висока резолюция.
Първоначално планът бил телескопът да е монтиран на тяхната станция "Тиенжин", откъдето би могъл лесно да се презарежда и поддържа. Но подобен подход има и негативи – много вибрации и замърсяване при скачане/разкачане на апарати и други дейности на станцията.
Затова CSST ще е на същата орбита (425 км), но на разстояние, като в случай на нужда ще може да маневрира и да се приближи до станцията, за да могат астронавти да се качат на него. Подобен подход ще спести много средства спрямо ремонтите, които изисква "Хъбъл".
Китайската обсерватория се планира от 2010 насам и в момента е във финалния етап на строеж.
Никола Кереков разказва за CSST в "Науката не спи".
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg