Има една прочута фраза, че никой не е пророк в собствената си страна, и тя като че ли доказва правотата си по отношение на българската наука. У нас съществува и друг парадокс, по силата на който образованието ни е в задълбочаваща се криза, а същевременно имаме учени на световно ниво. Доказателство за това е, че 52-ма учени от Българската академия на науките отново бяха включени в първите 2% на класацията на Станфордския университет за влиянието им върху развитието на световната наука през изминалата година.
Как без масово образование, прилични нива на просвета и знание продължаваме да имаме блестящи учени – вероятно е тема за дисертация. Факт са обаче високите постижения на учените от Института по биофизика и биомедицинско инженерство към БАН, които работят в изключително важни съвременни области като биомедицината, хуманната медицина, здравеопазването, биоинформатиката, изкуствения интелект и математическото моделиране.
В "Лабиринти на познанието" представяме двама изследователи от ИБФБМИ, които са сред двата процента най-изявените учени в света според класация на Станфордския университет за 2021 г. (публикувана през 2022 г.).
Това са акад. проф. дмн дтн Красимир Атанасов – въз основа на оценка на цялата му научна дейност в областта “Изкуствен интелект и обработка на изображения” и проф. д-р Олимпия Роева, включена в класацията за влияние на учения върху развитието на световната наука през предходната година. Те са от секция "Биоинформатика и математическо моделиране“
В предаването гостува и проф. Диана Петкова, която – наред с другите ѝ отличия – часове преди гостуването бе удостоена с почетен знак на БАН "Марин Дринов на лента“. Тя е носител и на Почетния знак на Президента за значимите ѝ заслуги към образованието и науката и за цялостен принос за развитието на науката и Съюза на учените в България.
Чуйте какво разказаха тримата учени за трудния път в науката, признанието и оценката на международната колегия и за липсата на напредък в развойната дейност, която да транслира достиженията на фундаменталната наука в практически знания и приложения.
Снимки – БАН
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg