Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Високи постижения на учени от Института по биофизика и биомедицинско инженерство

Снимка: БАН

Има една прочута фраза, че никой не е пророк в собствената си страна, и тя като че ли доказва правотата си по отношение на българската наука. У нас съществува и друг парадокс, по силата на който образованието ни е в задълбочаваща се криза, а същевременно имаме учени на световно ниво. Доказателство за това е, че 52-ма учени от Българската академия на науките отново бяха включени в първите 2% на класацията на Станфордския университет за влиянието им върху развитието на световната наука през изминалата година.

Как без масово образование, прилични нива на просвета и знание продължаваме да имаме блестящи учени – вероятно е тема за дисертация. Факт са обаче високите постижения на учените от Института по биофизика и биомедицинско инженерство към БАН, които работят в изключително важни съвременни области като биомедицината, хуманната медицина, здравеопазването, биоинформатиката, изкуствения интелект и математическото моделиране.

проф. д-р Олимпия РоеваВ "Лабиринти на познанието" представяме двама изследователи от ИБФБМИ, които са сред двата процента най-изявените учени в света според класация на Станфордския университет за 2021 г. (публикувана през 2022 г.).

Това са акад. проф. дмн дтн Красимир Атанасов – въз основа на оценка на цялата му научна дейност в областта “Изкуствен интелект и обработка на изображения” и проф. д-р Олимпия Роева, включена в класацията за влияние на учения върху развитието на световната наука през предходната година. Те са от секция "Биоинформатика и математическо моделиране“

проф. Диана ПетковаВ предаването гостува и проф. Диана Петкова, която – наред с другите ѝ отличия – часове преди гостуването бе удостоена с почетен знак на БАН "Марин Дринов на лента“. Тя е носител и на Почетния знак на Президента за значимите ѝ заслуги към образованието и науката и за цялостен принос за развитието на науката и Съюза на учените в България.

Чуйте какво разказаха тримата учени за трудния път в науката, признанието и оценката на международната колегия и за липсата на напредък в развойната дейност, която да транслира достиженията на фундаменталната наука в практически знания и приложения.

Снимки – БАН

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Гьобекли тепе – археологическият обект е отворен за посещения преди 7 години

Гьобекли тепе – един от най-интересните археологически обекти в Турция

Гьобекли тепе е един от най-новите и най-интересните археологически обекти в Република Турция, където въпросите все още са повече от отговорите, които учените могат да дадат. Гьобекли тепе или Кореместият хълм, както се превежда буквално от турски език, днес е един от най-важните археологически обекти в света. Учените го определят като най-старото..

публикувано на 29.06.24 в 16:25

В Института по полимери към БАН стимулират младите учени

"Тази година проведохме 15-ата научна сесия за млади учени, която е под надслов "Младите учени в света на полимерите", като всичко е започнало по един проект, но с годините са намерени средства и по инициатива на "Института по полимери" към БАН, тази постерна сесия получава своето развитие с цел стимулиране на младите учени", съобщава в..

публикувано на 29.06.24 в 10:05

Приет е Регламентът за възстановяване на природата – защо е важен

На 17 юни беше приет Регламент за възстановяване на природата – Nature restoration law . България подкрепя регламента от самото начало на обсъждането му преди 2 години. Това е първият по рода си регламент за ЕС за възстановяване на природата, а целта му е да се въведат мерки за възстановяване на поне 20% от сухоземните и морските територии..

публикувано на 28.06.24 в 17:25

Обучение по ненасилствена комуникация организира сдружение "Образователна общност – Варна"

Ненасилствената комуникация, известна още като "език на сърцето", "състрадателен език", "жирафски език" е модел на общуване, който позволява да се свързваме със себе си и с другите, разбирайки и откликвайки на емоционалните си потребности. Прилагането му в личния живот, деловите взаимоотношения и особено в сфери като образованието дава забележителни..

публикувано на 28.06.24 в 13:12
Иван Держански (вляво) и Любомир Златков

Как България стана номер едно в математическата лингвистика?

"Лингвистиката прави много мостове, между които и този компютър - човек, ние говорим за едно семейство от науки, които се развиват от няколко хиляди години, като математическата лингвистика се занимава с изучаването на езика, като част от света и действителността.  Лингвистиката е наука, която отговаря на въпроси като – как е възникнал..

публикувано на 28.06.24 в 10:54