"Доста време преди да започна да работя върху танцовата драма "Нестинарка", се рових в нашата художествена литература, за да намеря сюжет за опера. На оперен сюжет не попаднах. Но търсенията ми не останаха напразни. Когато прочетох разказа на Константин Петканов "Нестинарка", нещо стихийно и неудържимо бликна в мен. Тогава започнах да скицирам сцените, идеята придобиваше яснота и внушителност, а драматичната наситеност – онова напрежение, което така властно и неудържимо ще се разрази в буйните ритми и трагични акценти на нестинарското хоро.“
Тези спомени на Марин Големинов отвеждат към предисторията за наричаните от някои “най-българско” музикално произведение – танцовата драма "Нестинарка". Представена за първи път на 4 януари 1942 г., танцовата драма според отзивите в пресата се превръща в триумф на българската култура и предизвиква възторг у публиката. Художници на декорите и костюмите на тази и няколкото следващи постановки са Никола и Нева Тузсузови, а хореографията на Мария Димова и до днес се смята за едно от съществените постижения на националната ни танцова форма.
През 1968 година "Нестинарка" става причина за творческа среща (наречена от проф. Розалия Бикс "лъвска“) между композитора Марин Големинов и художника Цанко Лавренов. С премиера на 17 ноември 1968 г., под диригентската палка на самия композитор, тя по символичен начин отбелязва 40-годишнината от първото балетно представление в България ("Копелия“от Лео Делиб). Цанко Лавренов изработва проекти за декори на постановката, голяма част от които грижливо се съхраняват в архива на едноименната фондация – именно те ще бъдат представени в рамките на изложбата "Нестинарка. Голямата среща на Марин Големинов и Цанко Лавренов“.
Публиката ще има възможност да надникне зад завесата на една по-малко позната част от творчеството на Цанко Лавренов, част от което ще бъде представено пред публика за първи път. Изложбата ще предложи на посетителите да преминат през бързи скици с моливи, да разглеждат размислите на художника върху различни композиционни решения и да ги сравнят със завършените маслени произведения, послужили за изработване декорите на постановката от 1968 година.
Обогатена с музиката на Марин Големинов и подкрепена с богата информационна част, изложбата обещава едно мултимедийно изживяване, посветено на срещата между музиката, изобразителното изкуство и танца.
Организаторите на изложбата са убедени, че 80 години след премиерата си, спектакълът "Нестинарка" не спира да предизвиква интерес, възкръсвайки като феникс из пепелището на нестинарската жарава – каквато асоциация неведнъж прави самият композитор Марин Големинов.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура“ по "Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации“.
Откриването е на 24 ноември от 18.00 ч. в столичната галерия "Контраст"
Изложбата ще продължи до 1 декември 2022 г.
В "Артефир“ гостуват Лилия Големинова, внучка на големия композитор, и кураторът на проекта Елисавета Станчева. Чуйте разговор с тях на Димитрина Кюркчиева.
Снимка – галерия "Контраст", Димитрина Кюркчиева - БНР
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg