В журналистиката е важно да задаваш точните въпроси. Най-добрите, които можеш. Да изясняваш кой, къде, какво, как и защо. Да слушаш. Да не спираш да слушаш. Пък хората – читатели, слушатели, зрители – сами ще достигнат до заключенията. Ти си там единствено за да им помогнеш, да сведеш информацията, която им е нужна. Нищо повече и със сигурност нищо по-малко от това.
Има обаче едни образи, които само конкретен източник може да ти изгради. Да ти говори чрез тях, да ти въздейства и да ти припомня онова, което дори може да искаш да забравиш. Фотографията създава образите, чрез които общуваме днес, в някои случаи дори без помощта на езика. Тя запечатва присъствието, но разказва и за онова, което отсъства понякога. Фотографията улавя мига, но важното винаги е било кой миг точно, какво казва той за паметта ни и как и какво във въображението ни събужда.
Как общуваме чрез фотографията и остава ли нещо недоизказано? Как интерпретира тя видяното и какви образи ни представя? Валидни ли са те за миналото ни, или всъщност все за настоящето ни разказват? Колко голяма може да бъде провокацията и от кого зависи тя всъщност?
Антоан Божинов, фотограф, главен асистент в катедра "Пресжурналистика и книгоиздаване" във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ и основател на фондация "Фодар", е на мнение, че фотографията може да бъде както монологична, така и диалогична. Може да бъде и много широк разговор, в който преди всичко човек търси резонанс с нещо, което така или иначе живее вътре в него.
В новата си книга "Фотографският образ в комуникационен контекст" Божинов изследва по какъв начин фотографията се настанява в общественото пространство. Той тръгва от нейните начала, но не толкова за да разбере каква е природата ѝ, колкото какво я е накарало да стигне до мястото, където се намира днес. Авторът се вълнува от начините, по които общуваме чрез образите във фотографията и как те се възприемат.
Като едно от основните средства за комуникация в съвременността, фотографията е език, който предполага познания по отношение на граматиката, синтаксиса и реториката. Фотографът може да говори чрез кадъра си и да изрази себе си и бунта на времето, в което живее, само когато опознае рамките на фотографския език, а след това се научи и да излиза от тях.
Книгата на Антоан Божинов преминава през историята на фотографията, за да разкрие нейните превъплъщения в съвременността, обговаря социализирането на фотографския образ в обществения контекст, за да сведе информацията, която читателят да превърне в лични въпроси. Голите снимки на социализма също намират място между страниците ѝ, а провокацията е всичко, от което имаме нужда във фотографските образи, чрез които общуваме днес.
Повече за това чуйте в звуковия файл.
"На този връх свят паметник ще се издига” – това е името на фотоизложбата, открита в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" - Стара Загора. Eкспозицията проследява раждането на идеята за построяването на паметника на връх Св. Никола, както и процеса на проектирането и строителството му. Таблата съдържат подробна и ценна информация за големите..
Проф. Георги Дюлгеров е единственият български кинотворец, който се приобщава към имената от световното кино, носители на специалната награда ФИПРЕССИ "Платиниум". През 2025 година Международната асоциация на кинокритиката чества своя 100-годишен юбилей и по този повод ще отличи един от най-емблематичните ни филмови творци. Наградата ще бъде връчена..
Театрална лаборатория, която започне своя творческият процес с въпроса: "За какво искам да говоря, което значи за мен?", има за цел създаване на кратко соло по лична история, тема или избран текст и работа върху монолог. Ментор и водещ е режисьорът д-р Багряна Попова. Средствата на работния процес, които тя използва са похвати от Devised Theatre..
Отбелязваме Националния празник на България 3 март със звукови хроники от Архивния фонд на БНР. Прозвучава гласът на Тодор Атанасов Габарев, най-младият български опълченец, зачислен на 14 години в Десета дружина – в запис от 1958 година. В запис от 1968 година говори Константина Корчева, внучка на Никола Корчев, увековечен в..
Димитрина Филипова – ръководител на литературния клуб "Словеса" към НЧ "Христо Ботев 1896", е гост в празничното студио на "Нашият ден", изнесено в Калофер. Филипова започва разговора с думите: " На тази дата е узаконена нацията ни, признати сме на политическата карта на Европа. Това е ден за памет. Стотици хиляди българи са посветили своя..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Галина Мирчева отглежда овце от породата асаф в плевенското село Петърница и обича работата си. От пръв поглед е видно, че фермата е ръководена от човек,..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg