Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Джоконда" в Миланската Скала – 25 години по-късно

Снимка: Teatro alla Scala / Brescia - Amisano

Тази събота в музикалната вечер на програма "Христо Ботев" (19 ноември от 20 часа) ще прозвучи запис от премиерен спектакъл на Миланската Скала, състоял се на 7 юни 2022 година. След 25-годишно отсъствие "Джоконда" на Амилкаре Понкиели се завръща в театъра, където преди 146 години се е състояла премиерата ѝ, в нова постановка, режисирана от Давиде Ливърмор. Макар и отделни номера да са постигнали трайна популярност сред любителите на оперното изкуство, лиричната драма в четири действия рядко получава нови постановки. Преди сезон 2021-2022 за последно това заглавие е играно в Миланската Скала през 1997, когато е възстановена постановката на Никола Беноа от 50-те години на миналия век, в която участват не кой да е, а Мария Калас и Джузепе ди Стефано. Диригентът на новата постановка Фредерик Шаслен нарича "порочен кръг" това, че тъй като тази опера не се изпълнява често, тя изисква певци, които са едновременно подходящи за тази задача и готови да инвестират време в изучаването на музиката.



За премиерата на "Джоконда" ръководството на Миланската Скала бе изправено пред непредвидени трудности. Българското сопрано Соня Йончева отмени участието си в главната роля две седмици преди премиерния спектакъл поради невъзможността да се възстанови навреме след прекаран грип и беше заместена от Сайоа Ернандес и Ирина Чурилова. А точно преди генералната репетиция тенорът Фабио Сартори също отпадна от състава поради заболяване и ролята на Енцо Грималдо беше поета от Стефано Ла Кола.

Либретото на "Джоконда", донякъде базирано на драмата "Анжело" на Виктор Юго, е дело на Тобиа Горио, псевдоним на Ариго Бойто като член на антибуржоазното движение на художници и интелектуалци в Милано през 60-те години на XIX век Scapigliatura. Позовавайки се на прозата на Виктор Юго, Бойто обрисува една мрачна и загадъчна Венеция, театър на страстни ексцесии и престъпления, която е перфектно отразена от богатата и завладяваща композиционна мелодична жилка на композитора.


Диригентът е на мнение, че при създаването на "Джоконда" Понкиели е почерпил немалко от композиторската дейност на Верди, като същевременно творбата е послужила за вдъхновение на последните му опери – "Отело" и "Фалстаф". Либретистът Ариго Бойто предоставя либрети и за двете, като помага също и за преработката на "Симон Боканегра". "Джоконда" става предпоставка и за последващото направление в оперното изкуство от началото на ХХ век – Веризма, чийто най-известен представител е Пучини, ученик на самия Понкиели. Както за режисьора на постановката на Ла Скала Давиде Ливърмор, така и за Фредерик Шаслен зловещият персонаж на Барнаба е своеобразен прототип на Яго от "Отело". Диригентът Фредерик Шаслен прави паралел и между героините на едноименните опери "Джоконда" и "Тоска" – и двете истории са за жена, която предпочита да умре, отколкото да отстъпи на мъж, който иска да я притежава.


Критикът Силвия Лураги пише в рецензията си за онлайн медията The Opera Critic: "Сайоа Ернандес започна с известна несигурност в първо действие, но бързо овладя ситуацията и набра достатъчно скорост и увереност, за да доминира в партитурата сякаш без усилие. Стефано Ла Кола на свой ред беше вокално много убедителен, макар и малко скован в актьорската игра. Гласът му не е типичният спинтов тенор, който бихме очаквали за тази роля, но все пак певецът успя да отговори на всички изисквания на партитурата. Много добра беше и мецосопраното Даниела Барчелона в ролята на любовницата на Енцо – Лаура Адорно, а конфронтацията между нея и Джокондата във второ действие се оказа един от акцентите на спектакъла. В ролята на нейния съпруг Алвизо Бадоеро баритонът Ервин Шрот пя с обичайния си вкус, демонстрирайки добре шлифован глас с красив тембър. Мецосопраното Анна Мария Киури беше майката на Джоконда – Чека, персонаж, който тя изпълни с мярка и грация, с деликатни нотки в гласа си и без да рискува да преиграва. Баритонът Роберто Фронтали в ролята на злодея Барнаба беше донякъде разочароващ, при положение че се очакваше героят да покаже общи черти с по-късни оперни злодеи като Яго и Скарпия".


В рецензията на Лаура Сервидеи за онлайн медията Bachtrack пише: "В премиерната вечер в Ла Скала нямаше добра атмосфера – много хора говореха силно, звънеше телефон, имаше много малко аплодисменти, хората се изнизваха преди диригентът да спусне палката си, при първото спускане на завесата половината театър вече беше напуснал. Имаше значителни освирквания по адрес на диригента Фредерик Шаслен (в дебюта му в театъра) и на оркестъра, което не разбрах, тъй като прочитът му на партитурата на Понкиели може би беше малко тежък, но за този вид музика това не е смъртен грях, а оркестърът звучеше разкошно, с мощен звук и разумни темпа".


Изпълнителски състав:
• Джоконда, улична певица – Сайоа Ернандес
• Чека (сляпата), нейна майка – Анна Мария Киури
• Алвизо, инквизитор – Ервин Шрот
• Лаура, негова жена – Даниела Барчелона
• Барнаба, шпионин – Роберто Фронтали
• Енцо Грималди, принц – Стефано Ла Кола
• Зуано, лодкар – Фабрицио Беджи
• Певец – Джорджо Валерио
• Изепо, писар – Франческо Питари
• Моряк – Гийермо Естебан Бусолини
Солистите, хора и оркестъра на Миланската Скала, както и хора "Требъл Войсес" дирижира Фредерик Шаслен.

Снимки: Teatro alla Scala / Brescia - Amisano
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Маестро Валентин Пейчинов отново в България

Световноизвестният българо-американски оперен бас, дългогодишен солист в Метрополитън опера в Ню Йорк и вокален педагог – маестро Валентин Пейчинов е в България по повод новите Майсторски класове, които организира в родината. Тази година събитието е част от програмата на 55-ия Международен фестивал "Софийски музикални седмици". Маестро Валентин..

публикувано на 01.07.24 в 16:35
Виктор Янакиев (вляво) и Антон Митов

Антон Митов представя: Виктор Янакиев – класически музикант

През 1992 година родителите на Виктор заминават за Аржентина, където основават класически оркестър. Там се ражда Виктор, който като дете говори само испански и английски език. След завършване на средното си образование той идва в България и решава да остане тук. Защо? За аржентинския фолклор, "двете различни Аржентини", тангото, китарата, певеца,..

публикувано на 01.07.24 в 13:19

Българският "Лоенгрин" – празник на вокалното изкуство и оркестрово майсторство

"Неделният следобед" на 30 юни бе посветен изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър "Лоенгрин" в..

публикувано на 01.07.24 в 12:20

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 31 юли 2024 г.

1 юли Изпълнения на Алина Ибрахимова (цигулка) и Седрик Тибергиан (пиано). 3.00 часа – Хавергал Брайън (1876-1972), "Легенда". 3.08 часа – Еужен Изаи (1858-1931), Елегична поема за цигулка и пиано, оп. 12. 3.23 часа – Цезар Франк (1822-1890), Соната за цигулка в Ла мажор. 3.53 часа – Лили Буланже (1893-1918), Ноктюрно. 3.56 часа – Цезар Франк..

публикувано на 30.06.24 в 10:40

Британският критик Грегор Таси – впечатлен от солистите, хора и оркестъра на Софийската опера

Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър..

публикувано на 30.06.24 в 08:05