Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Защо век по-късно отново не ни се ходи в Народния театър?

Снимка: Ани Петрова

Всеки, който е имал шанса да поеме дъх в този живот и да се опита да му оспори правото да ни учи – къде чрез символика, къде чрез абсурд, навярно вече е разбрал, че всичко в същия този живот се случва за втори път. Та понякога и за много повече. Историята – личната, но и всеобщата – го доказва. Сега, когато мислим за Народния театър, опитваме се да проумеем случващото се зад стените му, да разсъждаваме въпрос на политика ли е, или на етика, че защо не и на естетика, историята пак същото ни показва.

Връщаме се в 20-те години на XX век и отново се блъскаме във въпросите, които и днес ни вълнуват. "Защо не ми се ходи в Народния театър?", пита Елин Пелин във вестник "Развигор", а Иван Вазов му отговаря "Всичко лошо, всичко грозно, всичко сбъркано там! Вярно ли е това?". Две от най-големите имена в българската литература разсъждават над нуждата от символизъм и силата на творческия дух. За "старото, родено при други условия", но и за "вечно младия гений на изкуството", който върви напред. А в основата на този и много други разговори е пак Народният театър, който изглежда не за първи път се оказва в центъра на публичния дебат.

Какво научихме обаче от това? Кои процеси са дърпали и продължават да влекат към гибел българския театър? И може би много по-важният въпрос е ЗАЩО. С днешна дата навярно трябва да мислим, че проблемът е политически, но тя, етиката, не би ли трябвало да е на първо място? Не е ли именно тя тази, която влияе и на естетиката? За какво се спори днес и какво се ражда от дебата, ако въобще има такъв? Със сигурност не е истината, защото тя се скрила някъде и не вярва на очите си. Театърът отново не е на сцената, а играе извън нейните рамки.

За всичко това стана дума в ефира на програма "Христо Ботев" – не за друго, а защото се опитахме да разберем "Какво се случва" днес в театъра, когато всичко се случва за пореден път.

Според театралния режисьор Лилия Абаджиева българският театър е стигнал до разпад както на етическо, така и на естетическо ниво. Формата на финансиране, приложена от дванайсет години насам – т.нар. делегиран бюджет, е унищожила природата на театралното, а последните събития, свързани с Народния театър, са резултат от много дълбоки процеси, които говорят за належаща промяна.

"Необходимо е да бъдат въведени някакви регулаторни правила, да се коституират нови правила и по никакъв начин да не се превръща един държавен културен институт, какъвто е всеки български театър, в самодържавие и еднолично управление на една-единствена личност, която понякога е способна да разруши достиженията на поколения преди нас, които са вграждали етиката си, морала си и моженето си, артистизма си в историята на българския театър", каза тя в "Какво се случва".

Мария Касимова-Моасе, журналист и разказвач, който има история с театъра, е на мнение, че сме чувствителни към нашите национални институции и в този случай е логично да следват "оставки" и на зрителите.

"И без това тези институции не са кой знае колко много, и без това във всичко друго не намираме опора на нашия собствен, личен, човешки патриотизъм към страната, която обитаваме и която обичаме. И когато видиш, че пред очите ти се случват едни неща, които имат свои опашки и тези опашки не водят до нищо добро, на теб ти е обидно, че това става така и че такива места като националния ни театър всъщност стават арена на едни тихи политически назначения. Дори да не е така, то така изглежда и така би функционирало, защото хората не са глупави. Така че някак ми се струва съвсем логично да има едно такова отношение и към театъра – това назначение да се отрази реално и на зрителския интерес."

Това, което истински радва Мария Касимова в този конфликт обаче, е силната реакция на хората, които са част от екипа на Народния театър, на всички онези, които "през годините не клекнаха, не се предадоха, не се примириха и не влязоха в статуквото", на граждански активните хора, които работят на полето на културата, защото точно тази демонстрирана непримиримост всъщност задава посоката, към която трябва да вървим.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Сапунено цвете": фотографска изложба за семейните връзки и ценности

Изложбата "Сапунено цвете" на младия фотограф Рослана Дамянова разказва за сложните човешки взаимоотношения в едно българско семейство и силата на любовта и прошката. Фотографският разказ разкрива едно сложно пътуване към нашите корени, което помага да превъзмогнем страховете си и да се изправим смело пред емоционалните спомени, неизказаните думи и..

публикувано на 22.11.24 в 08:00
Юрий Дачев и Павлина Вежинова

Честване на 110 години от рождението на Павел Вежинов

В Столична библиотека, Американски център, се състоя паметна вечер по случай 110 години от рождението на писателя и кинодраматург Павел Вежинов.  Премиерно бяха представени неиздаваните от преди 80 години две дебютни негови книги с разкази под авторската му редакция "Улица без паваж. Дни и вечери", деветото издание на "Нощем с белите коне" и "Павел..

публикувано на 21.11.24 в 18:07
Спартак Дерменджиев

Близо до сърцето на Спартак Дерменджиев

Галерия "Стубел " представя избрани творби на Спартак Дерменджиев. Всъщност подбраната колекция, изградена като своеобразно работно ателие на артиста, отбелязва негова годишнина – тази година той навършва 70 години.  Изложбата се нарича "Близо до сърцето" и включва портретни рисунки и колекция от скулптури на големи български интелектуалци –..

публикувано на 21.11.24 в 16:54

Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до края на ноември

Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..

обновено на 21.11.24 в 15:49
Георги Борисов

Историите на Георги Борисов

"Моите истории" се наричат двата тома, които Георги Борисов представя тази вечер в Софийската градска художествена галерия. Те обхващат дълъг период от живота му – от 1973 до 2023 година.  Без да нарича томовете дневник, спомени или да определя изобщо жанра им, авторът "представя непубликувани свои стихотворения, мисли и наблюдения, философски есета..

публикувано на 21.11.24 в 15:30