Белите врани и черните овце

публикувано на 17.11.22 в 08:45

Паметник на Георги Марков

Снимка: БГНЕС

Вие издигате паметник на Георги Марков – пророкува Стефан Маринов преди над 40 години в писмо до Държавна сигурност. И позна.

Някои ги наричат дисиденти, или инакомислещи. Всъщност фигури като Стефан Маринов и Петър Манолов надскачат политическото и демонстрират по-висока степен на освободеност, повече валенции за свързване със свободата в простичкото ѝ разбиране като следване на собствени модели за живеене. Стефан Маринов – с досие от 1200 страници в ДС, дори е бил лявоскроен мислител. Физик, публицист, писател – той е въдворяван няколко пъти в психиатрия, защото не се е свенял да лази по нервите на властта с постоянни писма и несанкционирано поведение.

Петър Манолов пък е поет, който в някакъв момент от живота си избра да живее в колиба без ток и водопровод на Иракли, със семейството си, и там отгледа и сина си Манол – днес известен като художника Моно Петра.

За Стефан Маринов, за Петър Манолов, но и за хора като Георги Марков и Йосиф Бродски говорим с професор Миглена Николчина, литературен историк и снаха на Стефан Маринов, с писателя и публициста Димитър Бочев – приятел на Георги Марков и Стефан Маринов, и с Моно Петра, който разказва спомени за колибата и баща си, но и за творчеството като висша форма на свобода.

Миглена Николчина споделя мисли за Стефан Маринов и научните му занимания, и обръща внимание на нестандартната енергетика на физика, а Димитър Бочев припомня срещите си с Маринов като емигрант в Австрия, описва трудния му бит като коняр там, който в свободното си време организира научни конференции и се ползва с уважението на част от научния елит на континента.