Балканските войни – възторг, покруса, опит

Тъкмо през тези дни и месеци, но преди 110 години, България е била обзета от воински ентусиазъм, направил голямо впечатление на чуждите кореспонденти и дипломати у нас. Балканската война предизвиква у довчерашната рая изблик на могъщи страсти, компенсиращи спомените за вековни унижения. Българската армия, в съюз със сръбските, гръцките и черногорските армии, воюва с Османската империя победоносно, осъществява въздушни и морски акции, превзема Одрин.

Защо страната ни не успява да съхрани плодовете на военните си победи, как спойката между довчерашните съюзници се превръща в недоверие, неприязън и нова война? Каква е ролята на великите сили и на цар Фердинанд?

За епичните събития от тези години в новата ни история разговаряме с историка от СУ, професор Веселин Янчев, с историка и писателя-документалист Стоян Тачев, току-що издал тома с документи и автентични разкази за Балканските войни – "С нами Бог", и с журналиста и политолога Румен Дечев.

Според Румен Дечев цар Фердинанд е служел повече на Австроунгарската империя, отколкото на България, а проф. Веселин Янчев не е съгласен с това и смята войната за важен национален опит и общо взето – за изпълнен национален дълг. Стоян Тачев пък подчертава героизма на войници и офицери и нуждата от пиетет към онези паметни години.