Актуалните европейски и български екологични разпоредби помагат ограничаването на токсичността на автомобилите за скрап. Центровете за бракуване на автомобили трябва да разполагат с подходящо оборудване за работа с опасни материали и да имат солидна инфраструктура за предотвратяване на изтичането на токсични материали.
80% от компонентите в един бракуван автомобил могат да бъдат рециклирани. От огледала до радиатори и акумулатори, те могат да бъдат адаптирани в друг модерен продукт, който ще използва материалите много по-ефективно, отколкото колата.
Каква е причината големият брой автомобили, излезли от употреба, да запълват междублоковите пространства в страната и как да бъде улеснено повторното използване на авточасти, за които са употребени ресурси, енергия и човешки труд – коментира в "Нашият ден" Огнян Огнянов, изпълнителен директор на една от най-големите български фирми за разкомплектоване на автомобили втора употреба и за авточасти втора употреба.
"Има добре изградена наредба и в нея е описан целият процес на какви изисквания трябва да отговаря въпросното дружество, за да изкупува такъв тип отпадъци и каква част от него е задължително да влезе за повторна употреба“, твърди експертът.
Според Огнян Огнянов е необходимо подпомагане на работата на регионалните инспекции по околната среда и водите, тъй като те са отговорни за лицензирането на центровете за бракуване на автомобили. През последните няколко години се наблюдава активност от страна на гражданите да предават старите си коли за скрап. По този начин се предотвратява изпомпване на непропорционално големи количества парникови газове в атмосферата.
"Данните от последния доклад Изпълнителната агенция по околна среда от 2020 г. сочат, че 61 000 МПС са били бракувани“, казва Огнян Огнянов.
През последните две години се наблюдава оживяване на пазара на втора ръка части за автомобили, като в САЩ са 31%, а в Румъния около 40%.
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg