“Тенденциите по отношение на бежанците се променят в последните години, но истината е, че натискът от 2011 г. насам съществува постоянно. В Близкия изток имаше поредица от конфликти и войни, а това води до бежански вълни“, казва в ефира на “Нашият ден“ доц. Алексей Пампоров и допълва:
“Във всяка една миграционна вълна, освен хората, които са уязвими и имат нужда от подкрепа, винаги могат да се прокраднат и недоброжелателни хора със съмнителни интереси. Затова е много важно да се прави мониторинг, да се правят анализи, да се следи кой и на какво основание иска временна закрила. Държавата трябва да има една по-ефективна политика. Да има по-добра идентификация на тези с рисково поведение и по-добра закрила на уязвимите“.
“Очевидно е, че държавната граница не се пази съвсем добре. Зачестяват сигналите за успешно каналджийство“, посочва още той.
“Имаме прецедент, при който държавата от днес за утре реши да размести украинските граждани, получили временна закрила. Това рязко се отразява на възможността за тяхната интеграция“, посочва още той.
Кой в държавата?
“Факт е, че МВР се справи много добре с временната закрила. От друга страна, вече са минали над осем месеца и все още Агенцията за бежанците няма разпределителен или информационен център, който да е в Североизточна България. Има разпределителни центрове, но те са от доброволци. Държавата е изоставила този ангажимент на частната инициатива. Хората проявиха много високи нива на солидарност“, казва още той в интервю за БНР и допълва:
“В България влязоха около 1 млн. души да търсят закрила, а в момента има останали около 55 хиляди. Именно защото възможностите им за оставане в страната изглеждат неадекватни“.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Какво е бъдещето на архитектурата? Изчезва ли архитектурата на миналото и как мислим за нея днес? Проблемите на материалната среда около нас са и проблеми на образованието на архитекта, казват нашите събеседници: арх. Виктор Дамов, арх. Теодор Узунов, арх. Диана Манолова и арх. Дана Пейчинова от Фондация Underschool_. Те споделят: "През..
Човекът като Божие творение е уникален, но едва ли би могъл да се възползва от този дар, ако не се познава. Човешкият живот би бил ужасен ад, ако той премине в разпра, както със себе си, така и със себеподобните си – различни, но само по вяра, раса, пол и език. Ето защо ние ще се стремим да приобщаваме другостите, за да бъдем заедно, така..
В контекста на войната на Русия в Украйна Олесия Хориаринова, съосновател на Украинския център за сигурност и сътрудничество, и Серги Кузян, негов председате, споделят в "Мрежата" украинския опит за начините на ненасилствена мобилизация, подготовката на цивилните граждани за евентуална агресия от страна на чужда държава, а също и как всеки гражданин..
За разделението на хората и силата на преговорите или как обществените медии дават пространство на обществото да говори със себе си – разговор в "Нашият ден" с проф. Адил Наджам , глобален президент на WWF International, почетен декан и преподавател по международни отношения в Бостънския университет, САЩ. Проф. Наджам гостува в България по..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия просто като работа – за нея тя е лична мисия, започнала още в детството ѝ. Описвайки своя житейски път, Силвия споделя: "Жестов преводач съм с повече от 35 години стаж. Първото ми образование е..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия..
Едва ли са много хората, които ще кажат, че не се вълнуват как ще се представят и какво впечатление ще създадат за себе си при първа среща. Още по-малко..
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg