Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Системна грешка ли е закриването на болничните училища?

Снимка: @pixabay

Болничните училища се посещават от деца, които страдат от тежки заболявания, най-често онкологични, а спецификата на лечението им изисква честа хоспитализация. За голяма част от тях единственият шанс за обучение е посещението на учителите от болничното училище при тях във време, съобразено с лечебните  им процедури. 

В "Нашият ден“  Златина Стайкова, педагог, председател на Сдружение "Образование и здраве" и Теодора Арменкова, педагог и дългогодишен болничен учител, част от Сдружение "Златна панделка", припомнят, че според разпоредбите на Закона за предучилищното и училищното образование, считано от 1 януари 2017 г., четирите действащи болнични училища в България са закрити.

С приемането в болница, децата се чувстват стресирани, потиснати и изолирани. Те трудно се адаптират след хоспитализация, трудно наваксват учебния материал и голяма част от тях отпадат от училище. От сдружение ‘‘Образование и здраве“ си поставят една единствена цел, малките пациенти да пребивават в среда, максимално близка до познатата им, където да учат, да творят, да четат и да се забавляват, споделя Златина Стайкова.

В началото на 2017 година след закриване на болничното училище в гр. Пловдив, част от екипа на училището продължава да посещава болните деца и да се занимава с тях доброволно в Клиниката по педиатрия и генетични заболявания.

"Ние осигуряваме обучението на деца от 4 до 18 години, пациенти на болницата. Като освен образователните дейности, които извършваме,  предлагаме и разни занимателни игри, празнуваме всички празници", посочва Златина Стайкова.

Както всяка една неправителствена организация  в България, и Сдружение "Образование и здраве" са принудени да търсят самостоятелно начини за финансово обезпечаване на дейността си. Разчитат главно на дарения от фирми, но и на физически лица. Традиционно организират Коледен базар с предмети, изработени от деца, които са с различни заболявания и са настанени в болница.

"Ние сме много малък екип. Имаме учител по български език, история, начален учител и учител по физика и математика. Иска ни се да осигурим учители по всички предмети, но сме финансово ограничени", допълва Златина Стойкова.

Според нея родителите продължават индивидуално да търсят пътя как да се справят, за да могат децата да продължат да се учат. При една тежка диагноза е особено трудно, защото образованието остава на заден план.

Между 600-800 деца годишно преминават през детската клиника в УМБАЛ "Свети Георги". Благодарение на усилията на сдружение ‘‘Образование и здраве“ и ръководството на болницата има изградена специална класна стая. Но малките пациенти имат нужда от учебници и помощни материали.

С болка Златина Стойкова споделя за нуждата от болнични училища тук и за начина, по който този проблем е решен в останалите европейски страни.

Повече можете да чуете в звуковия файл.

"Имаше определени текстове в закона и в подзаконовите нормативни актове, в които се очакваше родителите, заедно с регионалните управления по образование, да търсят възможности да обучават децата, когато се налага да бъдат хоспитализирани. Това беше една процедура, която не можа да се случи. След закриването на тези институции започнахме тук в София и колегите от болничното училище в Пловдив решихме, че ще продължим да учим децата, независимо че училище не съществува", казва Теодора Арменкова.

Соvid-19 пандемията отвори една врата за развитие на дистанционното обучение. Но независимо от този факт в момента няма легитимна институция, която да дава възможност на децата да се обучават, без да пропускат учебната година и да имат възможност за външно оценяване.

"Работата на болничното училище, освен да не изпускат академичен материал, е да създадат у децата усещане, че въпреки това, което им се случва, те отново ще се върнат в училище и ще бъдат със своите съученици и това изпитание ще мине", посочва преподавателят.

"След закриването на болничните училища ресурсът от подготвени хора се разпиля. Преди това да се случи, трябваше да има създадена структура с ясен план на работа. Отвъд училищната работа да осигуряваме и социализацията на децата, така че те хем да са в защитена среда, хем да продължават да бъдат деца", казва Теодора Арменкова.

Според закона родители са тези, които носят отговорност, когато детето се разболее, да се свържат със съответните регионални управления по образованието и да поискат детето им да получи образование – по един или друг начин. Дали да изберат индивидуална форма на обучение, дали да минат на самостоятелна форма на обучение. Но обикновено родителите в този тежък момент нямат време да се занимават с този проблем, а са съсредоточени в спасяването на живота на своето дете.

"Полезно е, когато в болницата има учител. Той е там от момента на диагностицирането на детето и може да го поведе по пътя за това, какви възможности има детето им да продължи училище. Така че, когато оздравее, да бъде отново част класа, в което е учило“, твърди Арменкова.

Повече за проблемите на болничните педагози, можете да чуете от Теодора Арменкова.


По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Видин Спортна зала - рампа за хора с увреждания

Подписка срещу изграждането на център за хора с увреждания: "Фашизъм" или страх?

В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..

публикувано на 26.11.24 в 11:15

Зимата наближава: Къде са кризисните центрове за спешно настаняване?

В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..

обновено на 26.11.24 в 11:01
Марина Кисьова

Марина Кисьова: За активните граждани на Пловдив и справянето с местните проблеми

За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..

публикувано на 26.11.24 в 10:12

Ромските общности на България и дезинформацията

Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..

публикувано на 26.11.24 в 09:34

Чрез инициативите на движение "Бездетен" са се родили 7 български деца

"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента.  Над 50 000 семейства у..

публикувано на 25.11.24 в 18:00