Всички обичаме да четем истории за семейни проклятия и скелети в гардероба. От античността до днес драмата и епосът като че ли интуитивно улавят онова, което днес е предмет на трансгенерационния подход в психоанализата, който изследва как непреработените травми, неизказаното и скритото в семейната история засяга и влияе до третото следващо поколение.
Как става това? "Когато родителите не съумяват да се справят с травмата, те я проектират, без да искат, върху децата си. Заради неизбежния процес на идентификация в хода на порастването, детето става приемник на темата табу, на онова-за-което-не-бива-да-се-говори и чрез цялостната идентификация с родителите, ние се идентифицираме и с травмите им – така възникват трансгенерационните травми или семейните фантоми, както ги нарича Бруно Клавие, автор на книгата "Семейните фантоми" – повод за разговора с психоаналитика Светлозар Василев, автор на българския предговор към книгата.
Освен от деца и родители, подобни травми се носят от цели общества, за което свидетелстват и последните 33 години от историята ни.
А начините да се отърсим от подобен травматичен багаж е да говорим за него, да си дадем сметка за греховете си, да осветяваме миналото и да го осмисляме. Започвайки, разбира се, първо от себе си.
Книгата на Клавие е четивна и има достатъчно допирни точки с нашия живот и като индивиди, и като общество.
Чуйте разговора със Светлозар Василев.
Д-р Светлозар Василев е психоаналитик и преподавател в Нов български университет. Първоначалното му образование е медицина, след което работи като психиатър към МУ-София и специализира психоанализа в Холандия и Великобритания. Докторската му дисертация изследва връзките между неблагополучията в детството и възникването на психични разстройства в зряла възраст. Автор е на монографията "Огледало на въображението. Психоанализа на филмовото преживяване", както и на публикации в областта на епидемиологията, общественото здраве, психоанализата и изкуството.
Д-р Василев е съосновател и настоящ председател на Българското психоаналитично общество, както и ръководител на Комитета за Нови Групи в Източна Европа към Международната психоаналитична асоциация.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg