Строителният предприемач от Несебър, който от години се занимава с реставриране и строеж на православни храмове не само в региона, но и в страната Турхут Исмаил разказва в "Нашият ден“, че онова, което прави, не е нито за да бъде популярен, нито за да го номинират или награждават. Определя себе си като обикновен български гражданин, влюбен в родното си село Искра. До този момент Турхут е възстановил построил 13 църкви и храмове.
"Важното е човек да има хъс, постоянство, комбинативност и предприемчивост“, твърди Турхут Исмаил.
В момента реставрира една каменна къща по стара технология в село Искра. Болката му е, че малкият и средният бизнес в България се бори ежедневно излишната и дублиращата се бюрокрация. Приема екипа, с който работи, като част от семейство си.
"Особено да правиш храм по стара технология, когато строителството е по съвсем нови стандарти, е доста по-сложно. Реставрацията е още по-сложно нещо. Там имаш чувството, че събуждаш Тутанкамон. Нещо грохнало, умряло отдавна. И де факто да го върнеш към нов живот, там не знам дали съм строител, лекар ли съм, генен инженер ли съм“, казва Турхут Исмаил.
Кметът на родното му село Искра му отправя предизвикателство – да възстанови рушащата се църква, построена през далечната 1882 година от Уста Генчо – български строител от Тревненската художествена школа. По време на реставрацията се запознава с покойния вече проф. д-р Божидар Димитров. Именно професорът запалва искрата и Турхут Исмаил започва да се занимава с възстановяване на културно-историческо наследство.
До този момент строителният предприемач е направил три паметника на проф. Божидар Димитров. Първият е в село Искра, а до бюста на великия историк е издигнат един 9-метров пилон с българското знаме. Вторият е в Созопол. А третият, който подготвя в момента и за който бюстът вече е готов, е за Ново Село в област Струмица, Северна Македония – във военното гробище, където е разпръснат прахът на професора. Когато започва войната в Украйна, Турхут Исмаил решава да дари средствата, събрани за паметник, на областната управа в Бургас за украинските бежанци.
Самият Турхут Исмаил два пъти се оказва бежанец в собствения си живот и споделя, че "през 1989 г. по политически причини бях бежанец в Турция. През 2000 г. по икономически причини – имигрант в Испания. Родината започва да ти липсва, когато я загубиш и да знаеш, че не можеш да се върнеш“.
"Щастлив съм, защото аз нямам нито един работен ден, защото аз се занимавам с това, което ми е като хоби“, допълва строителният предприемач.
Посланието
За да има България, трябва да има българи. Нека да се правят и да се гледат деца, отколкото да гледат домашни любимци.
Юлиана Антонова – Мурата разказа с топлина и лични примери за своята втора родина – Япония, като сподели, че не е търсила сензации в историите си, нито е сравнявала Япония с България . Тя подчерта, че историите в книгата "Хай, хай, Япония" са простички и човешки, без да се стреми към сензационност или драматизъм. За нея е важно да предаде..
Днес се връчват наградите "Застраховател на годината" – празник за всички служители в застрахователния сектор. Гост в "Нашият ден" е Мария Велева , изпълнителен директор на дружеството, което миналата година получи награда за цялостен принос в застрахователното посредничество. Велева запознава слушателите със състоянието на..
Днес за 16-та поредна година се връчват наградите "Застраховател на годината" . Награда ще бъде присъдена за пенсионноосигурително дружество на годината и за застрахователен брокер на годината, като отличени ще бъдат най-добрите компании в сектора. Организатори на събитието са Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на..
Какво е бъдещето на архитектурата? Изчезва ли архитектурата на миналото и как мислим за нея днес? Проблемите на материалната среда около нас са и проблеми на образованието на архитекта, казват нашите събеседници: арх. Виктор Дамов, арх. Теодор Узунов, арх. Диана Манолова и арх. Дана Пейчинова от Фондация Underschool_. Те споделят: "През..
Човекът като Божие творение е уникален, но едва ли би могъл да се възползва от този дар, ако не се познава. Човешкият живот би бил ужасен ад, ако той премине в разпра, както със себе си, така и със себеподобните си – различни, но само по вяра, раса, пол и език. Ето защо ние ще се стремим да приобщаваме другостите, за да бъдем заедно, така..
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира..
Заради припомнянето, че дори най-абсурдните начинания могат да ни доведат до прости истини и осъзнаване на наивността, " Триумф " на Петър Вълчанов..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
