Зад всяко хранително разстройство се крие психичен и емоционален проблем. Ето защо проектът “Живот на килограм” помага на тийнейджърите да се справят с проблема. Повече за него в "Нашият ден" разказва клиничният психолог Милена Ташкова, която заедно със своите колеги от "Психодраматична работилница“ и фондация “Извън кръга“ от 2018 г. активно се занимават с превенция на хранителните разстройства.
"В последните години темата за хранителните разстройства е нещо като епидемия. Почти всеки трети тийнейджър е с някакъв вид хранителен проблем.
Когато става дума за тийнейджъри, това най-често са неувереност и нехаресване. Ако към тях си добавят и трудности в семейството, раздели, провали в адаптацията, то почти сигурно е, че подрастващите ще потърсят своето спасение в храната, като най-достъпно удоволствие.
"Храната не е фон, тя е абсолютен фокус. Тийнейджърът се мери, вижда, че малко е отслабнал. Това още повече го мотивира и още повече започва да се задълбочава. В един момент той не може да мисли за нищо друго. Когато хапне малко повече, започва да се чувства виновен и това води до много висока тревожност. Храната се превръща в едно чудовище, което трябва да излезе от него.
Работа на психотерапевтите не бива да бъде само към страдащите от хранително разстройство, а с техните близки и хората от тяхното обкръжение. Родителите са важен ресурс и тяхната роля е от съществено значение за лечението на хранителните проблеми при децата и юношите. Те страдат не по-малко от своето дете в тази сложна ситуация и съвсем естествено това поражда въпроси.
Предстоят две безплатни обучения към професионалисти, които да могат да правят тази програма в училищата. Това са педагогическите съветници и психолози, защото те виждат тази необходимост“, разяснява Милена Ташкова.
Целия разговор с Милена Ташкова можете да чуете в звуковия файл.
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как политиците трупат гласоподаватели през конспиративни теории и дезинформация, коментира във "Въпреки мрежата" по програма "Христо Ботев" Тодор..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
