Село Пищигово се намира на 12 километра от общинския си център Пазарджик, разположено е на половин километър от река Луда Яна и в него живеят повече от 900 човека.
Не се знае кога е възникнало селото, но в неговото землище са пръснати 17 тракийски надгробни могили, които показват, че то е било обитавано от траките.
Според турски документ от 1576 г. в Пищигово, което по това време се наричало Айгърлар, имало един едър овцевъд и той бил турчин. Името Айгърлар (Атовете) и народно предание говорят за връзка със село Конаре, чието население е отглеждало държавни коне. А пищиговци отглеждали айгъри (жребци). До 1925 г. между землищата на село Мало Конаре и Пищигово не е имало граница и землището на Мало Конаре в далечно минало се е простирало на север чак до село Черногорово и Алифаково, което пък е било заличено през 1888 г. поради изселване.
Освен сегашното си име Пищигово и предишното Айгърлар, селото е било наричано и Айгъркьой и Чифчикъс (Земеделка мома). Това ново име се обяснява с обстоятелството, че жените от селото се занимавали интензивно със земеделие, тъй като мъжете били повече ангажирани с коневърдство.
Но още преди Освобождението, селото се нарича с българско име - Пищигово. На гърба на една черковна книга в черквата на с. Черногорово била открита бележка от тогавашния свещеник, в която се поменава село Пищигово с дата 1867, август, 18 ден. В книгата на Стефан Захариев "Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза" от 1870 година за Пищигово се казва - "Село в полето на половин час път от Доган (Мало Конаре) и на 2 3/4 часа от Пазарджик с 85 къщи и 320 жители българи земеделци и скотовъдци". Материалите за тази книга са били събрани до 1851 година, което означава, че по това време вече се е използвало името Пищигово.
Още за миналото и настоящето на селото и неговите жители ще научите в звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg