За да разберем кои са тези не/победими пандемии е достатъчно да се върнем малко назад, по време на локдауните, когато като че ли човечеството се обедини около идеята, че едно общество е толкова по-здраво, колкото по-здрави са отделните му членове – всеки един от нас.
Освен за щамове и проценти заболеваемост, говорихме и за начина на живот, за опитите да загърбим определени вредни навици и да усвоим нови – такива, които да ни помогнат да живеем по-добре. Две години по-късно всички тези неща отново приличат на новогодишните обещания, при които се заричаме от първи януари да спрем цигарите или да спортуваме повече, а в средата януари, се оказва, че чисто новият ни спортен екип не е бил облечен нито веднъж.
С Covid 19 се посправихме, но проблеми – като затлъстяването, прекомерната употреба на алкохол, пушенето и вездесъщата дигитална зависимост – са все така разпространени, да не кажем пандемични.
За да помогне решаването на тези проблеми "Паневропа – България" с председател Гергана Паси обедини научната мисъл и обществената отговорност на екип от авторитетни учени и експерти в своите области около една обща цел – реалната възможност да подобрим здравната осведоменост и качеството на живот на хората. Експертите изготвиха доклад, наречен: "(не?) Победими пандемии". Кои пандемии? И защо (не?) победими? – в които се представят решения за справяне с вредите от рисковото поведение.
Изводите от доклада ще бъдат представени в петък, 14 октомври, от 10.30 мин. в Пресклуба на БТА.
Авторите на доклада са:
• доц. Милена Георгиева – част от екипа на Лабораторията по молекулярна генетика към Института по молекулярна биология – БАН;
• проф. Георги Момеков – председател на Българското научно дружество по фармация и ръководител на катедра "Фармакология, фармакотерапия и токсикология" при Фармацевтичния факултет на МУ, София;
• Детелина Стаменова – психотерапевт, психолог и социолог, член на Дружеството на психолозите в България;
• Аркади Шарков – макроикономист, експерт в икономика на здравеопазването, устойчивото развитие и данъчната политика, част от Експертен клуб по икономика и политика (EКИП).
Повече за целите на доклада чуйте от разговора с Детелина Стаменова.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg