Под палката на маестро Пламен Джуров на 21 октомври в зала "България" от 19.00 ч. Радиосимфониците ще представят цветна и вълнуваща програма, която включва "Поема-ноктюрно" на малко познатия български композитор Хераклит Несторов.
Неслучайно проф. Джуров споделя, че това е "едно българско произведение от преди 100 години от българин, който е живял преобладаващо в чужбина, заради това произведението е много различно от това, което имаме по това време в България, и е много поетично – "Поема-ноктюрно". Зрително, като че ли можеш да си прибавиш филм към него, толкова изразително. Усеща се отгласът на Дебюси, на Скрябин. Естетско произведение и доста сложно, като фрактура. Написано е толкова прецизно, което рядко се случва в нашите партитури“.
По време на концерта ще прозвучи един от най-красивите шедьоври на Пиацола "Adios Nonino". "Това е най-прочувственото танго, пише го в деня, в който баща му умира. Това е много личен, интимен изказ с езика на музиката", споделя проф. Джуров. Солист е Стоян Караиванов – първият български бандонеонист, който свири на класическата аржентинска система.
Радиосимфониците ще представят Сюити №1 и №2 от музиката към драмата "Арлезианка" на Жорж Бизе, които влизат в златния фонд на световната симфонична литература. "Ако Бизе не беше написал "Арлезианка", след това шедьовърът му, операта "Кармен", нямаше да бъде такъв. Защото проекциите намират още повече разцвет в операта "Кармен", споделя проф. Джуров.
Посланието на маестро Джуров съм публиката е: "Животът продължава, търсете вътрешната хармония, търсете красотата. Не се задоволявайте само с новините за кризи, за поскъпвания, за война, за жертви".
И допълва, че "една война може да срине всичките ти надежди, че работиш за по-хармоничен, по-красив свят, като видиш тези работи, защото, като видиш за разлика от войните в другите континенти, които много пъти гледаме като статистика или като съревнования на две страни. Този път, близостта, изненадата, грубостта разтърсват всеки човек".
Музикалната сцена в България спрямо другите музикални сцени, погледната през призмата на Covid-19 пандемията, е различна и по-специфична.
"Първото, което трябва да уточним, е, че има известна разлика между музикалната сцена на столицата и музикалните сцени в страната. В столицата музикалният живот е много интензивен – големи състави, малки, операта. Всеки ден има по нещо. Колегите работят много интензивно, даже на моменти пресищаме публиката. Не е така в страната, много от градовете са със силно намалено население. Това, разбира се, се отразява на залите, но има едно добродетелно нещо, което правят съставите в страната, започнаха да пътуват. Опитват се да запълнят тези бели петна в музикалната карта на България", посочва маестрото.
След пандемията има отдръпване на публиката, но може би с една по-добра политика може да се направи нещо. При сегашната икономическа ситуация на много голяма пропаст между високи и ниски доходи трябва да се помисли за цените на билетите в София, твърди проф. Джуров.В продължение на 35 години проф. Пламен Джуров е на диригентския пулт на Камерен ансамбъл "Софийски солисти". В тази музикална формация винаги са свирили само мъже, които винаги свирят прави. Може би в това се крие чарът на всяко едно изпълнение, защото звукът и поведението са по-различни.
Според маестрото София има крещяща нужда от още една акустична зала, но "нека първо купим изтребителите". И припомня как са построени Софийската опера и зала "България".
Посланието
"Да бъде по-светло на душата ни. Да сме настроени по-приятелски. Да се радваме на хубавите работи. Да не се вживяваме в тези трагедии, които ни показват, защото изказваш състрадание, но не бива да бъде като травма, защото се лишаване от сила и енергия за живот", казва проф. Джуров.
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в..
Когато предишния път бях на остров Мавриций надлежно се сбогувах с него завинаги, защото смятах, че едва ли ще се върна в този отрязък от рая. Но..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
