Ракът на гърдата е най-честото злокачествено заболяване сред жените. Нарастването на честотата се обяснява, от една страна, с факторите на околната среда, а от друга страна – с чисто репродуктивните промени, защото жените все по-често забременяват и раждат след 30-годишна възраст и респективно по-рядко кърмят. Фамилната обремененост влияе върху честотата на това заболяване. В България липсват регистри и скринингови програми за различните онкологични заболявания, ето защо българският пациент все по-трудно се ориентира в лабиринтите на здравната система.
"Лабиринтите на здравната система стават все по-всеобхватни, защото всеки пациент, тръгвайки по пътеката на здравето, тръгва от личния си лекар, който в даден момент е доста ангажиран с много пациенти. Голяма част от тях са с доста придружаващи заболявания. За съжаление колкото проблеми има един пациент, толкова повече време трябва да му се отделя, което от своя страна следва една особена натовареност на личните лекари“, коментира в "Нашият ден" д-р Ваня Митова, началник Отделение по обща хирургия в УМБАЛ "Лозенец" и един от учредителите на Съвместна онкологична национална мрежа.
Важно е да се намери подходящият специалист в подходящото време. Но когато не намериш лекар в правилното време и не потърсиш своевременна медицинска помощ, това води до усложняване на състоянието в някои случаи, до напредване на процеса и особено когато се касае за рак на гърдата, защото това все пак е злокачествен процес.
"Пътят на пациента се оказва много дълъг и огромна част от случаите не достигат до пълният етап и обем, в който всъщност лекарите искаме да се случва“, допълва д-р Митова. Според нея когато пациентите попаднат на правилното място, при правилните лекари и се очертае правилната посока, ракът на гърдата може да бъде лечим.
УМБАЛ "Лозенец" се присъединява към инициативата на Столична община за включване в информационната и профилактична кампания за борба с рака на гърдата през месец октомври. В тазгодишната кампания се включват седем болници от София и страната."Всеки понеделник през октомври правим прегледи от 16 ч. до 19 ч. с идеята, че ще може да се обърне повече внимание на пациентите, и второ, че огромна част от жените искат понякога да бъдат прегледани, но нямат възможност, защото са ангажирани“, посочва д-р Митова.
В България може да се прави качествена медицина, и в частност – в хирургията, твърди д-р Ваня Митова. Не случайно тя печели I място в конкурса на Българския лекарски съюз "Млад медик" 2017 в категория "Лекар-специализант". Не крие, че "България може да стане по-добро място за живеене, ако ние се постараем".
"Необходимо е да има една национална здравна система, която да обединява т.нар. "скринингови програми" – особено за социално-значимите заболявания, в която група спадат ракът на гърдата, колоректалният карцином, ракът на маточната шийка, ракът на простатата при мъжете. Необходимо е държавата да се намеси при всички положения, защото примерите от чужбина и те са ясни. В момента се изготвя Националният антираков план за нашата държава, който ще бъде в сила от 2023 до 2030 година, където много стриктно е описано, че 90% от населението трябва да минава през скринингови програми. Как ще се случва това, държавата трябва да каже", казва д-р Митова.
Телемедицината трябва да бъде използвана, защото това е една крачка в бъдещето при лечението на онкологични заболявания.
"От утре стартира мобилно приложение за скрининг на рака на гърдата. То ще дава информация кога да се самопрегледаме, как да стане това, стъпка по стъпка. Кога във времето е необходимо да направим преглед и при какъв специалист. Как да съхраним документацията, която понякога се оказва важна“, споделя д-р Митова.
Целия разговор с д-р Ваня Митова можете да чуете в звуковия файл.
Д-р Ваня Митова завършва Медицина през 2013 г. в Медицински факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ с отличен успех. През 2019 г. придобива специалност по „Хирургия“. От 2015 г. до момента е асистент по Хирургия към Медицинския факултет на СУ и обучава студенти от специалност “Медицина” на български и английски език. През 2019 г. завършва и втората си магистратура по „Обществено здраве и здравен мениджмънт“.
Д-р Митова печели I място в конкурса на Български лекарски съюз „Млад медик 2017“ в категория „Лекар-специализант“, а преди това в 3 последователни години отново след спечелени конкурси е и стипендиант на БЛС. От 2019 г. е в Лигата на „Лекарите, на които вярваме“.
Д-р Ваня Митова има редица преминали квалификационни курсове по хирургия на гърда, коремна, лапароскопска хирургия, лечение на хронични рани, ехомамография и ехография на коремни органи. Част от тези курсове са в чужбина – Унгария, Франция, Германия и Полша. Специализирала допълнително образна диагностика и хирургично лечение на рак на гърдата. Професионалните и научните интереси на д-р Митова са в областта на общата хирургия и диагностиката и хирургичното лечение при заболявания на млечната жлеза.
В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено материално положение, за защита пред съд и извън съда. В Закона за правната помощ и Гражданския..
Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента? Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..
В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на XVI век. Дарението е направено от д-р Румен Манов, дългогодишен благодетел на центъра и всеотдаен събирач на българското културно наследство...
През 2025 г. се навършват 225 години от рождението на легендарния български майстор-строител Колю Фичето. По този повод в Дряново, родния му град, ще се проведе мащабна културна програма, която ще продължи през цялата година. За нея разказа Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново, в ефира на "Нашият ден". Иван Христов обясни, че..
През 2024 г. излезе от печат научният сборник "Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване", издаден от Издателски център "Боян Пенев" в София. Изданието представлява разширена версия на докладите, представени на едноименната конференция, проведена през 2023 г. Сборникът е плод на сътрудничеството между екипа на..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg