Всички сме отраснали с изображението на еволюцията от човекоподобна маймуна до човек, изправен и с копие или оръдие на труда в ръка. Минава време, преди да осъзнаем, че Хомо Сапиенс далеч не е бил единственият представител на хоминидите, населявали Земята.
Различни науки са изследвали произхода на човека и са се опитвали да вникнат във взаимоотношенията му с останалите видове. Знаем, че нашият предшественик, носещ гордото име разумен, е имал потомство с останалите хоминиди. ДНК, предавана от тези изчезнали предци, е повлияла човешкото здраве и физиология. Например, генетични варианти, наследени от денисовци, са помогнали на хората да се адаптират към голямата надморска височина в Тибет. Някои неандерталски гени пък са свързани с по-висок риск от развитие на определени заболявания, включително тежък COVID-19.
Самото извличане на ДНК материал от толкова древен материал се е смятало за невъзможно и мнозина са гледали на работата на проф. Сванте Паабо с неверие и дори насмешка.
Оказва се обаче възможно и проф. Паабо не само съединява малки фрагменти ДНК в четивни последователности и успява да събере пълната книга с генетични инструкции на неандарталеца, но и създава цяла нова наука – палеогеномиката.
Работата на Паабо също така се задълбочава и в малки генетични промени, които може да са повлияли на еволюцията на човешкия мозък.
Откритията на проф. Паабо имат фундаментално значение, но и редица приложения в практическата наука и хвърлят светлина върху изграждането на имунната система у човека.
За приноса и значението на работата на шведския учен разказва проф. Георги Милошев, ръководител на Лаборатория по молекулярна генетика, БАН, който следи от години работата на проф. Паабо и на разбираем език разказва защо тя е толкова важна и ценна.
Едва ли са много хората, които ще кажат, че не се вълнуват как ще се представят и какво впечатление ще създадат за себе си при първа среща. Още по-малко вероятно е да чуем подобно нещо от учител преди началото на първия учебен ден. От личен и споделен опит обаче знаем, че понякога първият контакт между педагога и децата може да е начало на ведро и..
Четиринадесетата международна конференция "Цифрово представяне и опазване на културно и научно наследство" (DiPP 2024) започна в Бургас . "Конференцията цели да представи иновации, проекти и научни и научно-приложни разработки в областта на цифровото документиране, архивирането, представянето и запазването на световно и национално материално и..
Професионалната гимназия по текстил и облекло "Добри Желязков" в Сливен е създадена през 1883 г. и е едно от първите професионални учебни заведения в свободна България. Още преди Освобождението Сливен се оформя като център на текстилното производство. В региона се отглеждат много овце, а вълната е ценна суровина за производство на платове,..
Септември е месец на българската гордост – на 6-и извършваме Съединението, на 22-и обявяваме Независимостта. Зад всички тези знаменателни събития стоят обаче хората, извършили ги. И ако Денят на Независимостта е повече дипломатически совалки, то Съединението си е истинско народно въодушевление и вдъхновение, извикано от дейността на люде – били..
Под това мото премина разговорът за красивите мигове на израстването и съзряването, но и за отговорността на младите хора. Гост бе проф. Владимир Пилософ: експерт по педиатрия, посветил кариерата и живота си на детското здраве. Той коментира най-наболелите проблеми в тази сфера: педиатричната грижа в България, отношението към ваксините, "завръщането"..
Започва новата сесия за кандидатстване в европейската програма за мобилност в областта на културата Culture Moves Europe – "Културата движи Европа"...
Световният фурор "Това е магията" (C’est la Magie) кара малки и големи да повярват в невъзможното с високотехнологични илюзии и смайваща магия с участието..
С постановката на Клаус Гут, Виенската държавна опера празнува 100-годишнината от рождението на композитора със звезден състав – Асмик Григориан като..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
