Как да разпознаем имитиращите продукти?

Защо все повече българи правят компромис с качеството на храната, която консумират, и до какво могат да доведат тези тенденции?

Как да разпознаем имитиращите продукти?

“В официалното законодателство имитиращите продукти са тези, в които са добавени растителни масла. По-широко добавяме там и продуктите с добавена вода. Това нещо би трябвало да го пише на етикетите на продуктите, проблемът е, че не го пише. Най-сигурното ориентиране да се разпознае, че има нещо нередно при продуктите, е цената. Това не е гаранция, но сирене за 12 лева и кашкавал за 15 не са такива“, казва в ефира на “Нашият ден“ д-р Сергей Иванов от асоциация “Активни потребители“.

• ГМО "под име чуждо и вънкашност нова"
  

Икономическата ситуация измества ли търсенето на качествената храна?

“Важно е дали имаме потребителска култура и дали можем да правим връзка между причина и последствия, винаги има избор. Да се твърди, че няма избор, е най-малкото некоректно и когато някой ни внушава, че обстоятелствата са ни принудили да консумираме боклуци, това не е така“, посочва още той.

Намалява ли качеството на храната у нас?

“Трудно е да се правят обобщения, ако в Западна Европа реагират на повишаването на цените с намаляване на грамажа на опаковките, в България се реагира по друг начин – с търсене на поредната хитринка как да се смъкне цената, или по-скоро как да се вдигне печалбата в рамките на тази цена. Оттам идва и крайният резултат – ниското качество, което често води до безопасността на тази храна“, посочва още той.

• Здравословните храни са ключ към правилното хранене при децата
  

Най-често купуваните храни...

“Никой не може да ни предпази от скъпо или фалшиво сирене. Повечето проблеми, свързани с конкретни храни, не ги пише в етикетите. Има такива случаи и достатъчно некоректни производители и точно затова съществува държавата с нейните контролни механизми. Когато тя не работи по една или друга причина, се получава тази ситуация“, казва още д-р Иванов и подчертава:

“Сигурно има спекула, но въпросът е, че има откровено затваряне на очите и това не е от вчера.

Необходимо е да има работещ контролен орган. Второто нещо е малко по-трудно – потребителската нагласа на хората. В България за съжаление се водят вековни битки на полето на ниската цена. Възпитава се някакъв култ в най-ниската цена. Хората трябва да знаят, че най-ниската цена върви с най-ниското качество и че това не е хубаво за тях“, казва още д-р Иванов в интервю за БНР.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.