В няколко издания на рубриката "Зелени минути" на предаването "Лабиринти на познанието" ви представяме журналистическото проучване "Възстановяването на крайбрежни екосистеми – мисия възможна".
Проучването е дело на Ася Чанева.
Ася Чанева е автор и водещ на рубриката за екология и климат "Зелени минути" в предаването "Лабиринти на познанието". Рубриката се излъчва от 7 януари 2021 г. всеки четвъртък след 16 часа по програма "Христо Ботев" на БНР.
От началото на юли Ася Чанева е в OCJN – Оксфордската мрежа за климатична журналистика. OCJN е програма на института Ройтерс.
OCJN работи с репортери и редактори по целия свят, като ги подкрепя да развиват качеството, разбирането и въздействието на журналистическото отразяване на климатичните промени.
В момента OCJN обучава 100 журналисти от 56 държави, само 9 са от Източна Европа, а Ася Чанева е първият и единствен български журналист, приет в програмата.
Проучването "Възстановяването на крайбрежни екосистеми – мисия възможна" показва:
• в каква степен възстановяването на крайбрежни екосистеми у нас може да осигури адаптиране към ниски въглеродни емисии и да намали климатичните рискове като осигури и ползи за биоразнообразието;
• как се оценява антропогенният натиск върху крайбрежните зони;
• има ли системен подход за възстановяване на крайбрежието на Черно море;
• настоящи проекти по запазване и възстановяване на морски и крайбрежни екосистеми, по които работят експерти от Българска фондация "Биоразнообразие", учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания и от Института по Океанология;
• доколко и кои крайбрежни екосистеми на Черно море се явяват естествен щит срещу бури, намалявайки тяхната мощност, като и същевременно стабилизират бреговата линия и намаляват риска от ерозия на почвата, и едновременно с това предлагат безопасно убежище за различни екосистеми;
• какви са научните доказателства, че промените в климата влияят върху биоразнообразието на крайбрежните екосистеми.
Вижте първата част на проучването "Възстановяването на крайбрежни екосистеми – мисия възможна" тук:
Той се изпълнява в "Натура 2000" зона Атанасовско езеро.
Вижте второто издание на "Зелени минути" за проекта: "Лагуната на живота":
Проектът трябва да приключи до 30.09.2024 г.
Партньори по проекта са: Българска фондация Биоразнообразие, Българско дружество за защита на птиците / BirdLife България, Черноморски солници АД, "Заедно 2011".
Проектът "Лагуната на живота"е нова възможност да се опази симбиозата човек-природа в Атанасовско езеро и е един от най-сложните и комплексни опити за възстановяване на местообитания и управление на крайбрежна влажна зона в Европа.
Работи се на екосистемно ниво, за да се повлияе на всички процеси и взаимовръзки, на различните съобщества, видове и природни местообитания, на целостта на Атанасовско езеро, защото когато една екосистема е здрава, тя може да се саморегулира.
По проекта се възстановят цялостно 3 големи диги, съществували преди повече от 40 години, за да се подобри циркулацията на водата в лагуната, да се премахнат колебанията на солеността и водното ниво – при този процес се използва традиционна технология, същата с каквато в началото на XX век са строени тези диги. Така се създава и 50 дка нова гнездова територия за птиците.
Акцент в проекта е създаването на благоприятни условия за редкия европейски вид птица – голям воден бик, това се прави чрез възстановяване на съществуващ в миналото ретензионен водоем, който сега е запълнен с наноси и представлява риск от наводнение за езерото. Там се създава мозайка от микрохабитати за целия жизнен цикъл на големия воден бик, възстановява се водния режим и се подобряват условията във водите.
За намаляване на негативните процеси в екосистемата е предвидено възстановяване на 17 км вътрешни солени канали и 15 км минидиги, както и ремонт на морския шлюз Север. Така ще се поддържа жизненоважната връзка с морето и ще се възобнови естествената циркулация на водите в езерото, за да се създадат условия за миграция на водните организми.
В Атанасовско езеро се възстановява считаната за изчезнала в морска трева - рупия, чрез нея се тества подобряване качеството на водата в езерото.
Спас Узунов – еколог, експерт консервационни дейности по проект "Лагуната на живота" разказва:
"Каналите и дигите управляват солодобива, но са и необходими за поддържане на водния режим на цялата екосистема, да се осигурява циркулацията на водата, да се предпазват водите от смесване на различни типове соленост, което е опасно за водните организми, и да се подобрява качеството на водата. Когато водата циркулира в езерото, се обменят хранителни вещества и кислород, а това води до намаляване на замърсяването, което идва от околните територии – от селското стопанство и от битовофекални замърсявания, подпомагат се естествените процеси на утаяване, което вкарва замърсителите в утайките. Не на последно място тези структури – диги, минидиги и валове са местата, на които гнездят повечето гнездящи видове птици, всички те са природозащитно значими – саблеклюни, кокилобегачи, стридояди, различни видове рибарки, защото са свързани с това местообитание – свръхсолени води. В Европа такива местообитания не са много, а в България се още по малко.
Бургаският залив е най-голямата площ с морски треви по нашето Черноморие.
Нашите първоначални намерения за възстановяване на рупията в Атанасовско езеро бяха екологични и практични.
Рупията има важни функции в екосистемата на езерото, в момента това е единственият вид макрофид, който обитава Атанасовско езеро.
Рупията е сладководно висше растение, но е с висока толерантност към солени води.
С възстановяването на рупията искахме да повишим стойността на местообитанието Атанасовско езеро – това е важно за екологичното състояние на лагуната – когато имаме голямо разнообразие на животински и растителен свят, екосистемата е по-здрава и по-устойчива на външни въздействия. Рупията също намалява силата на вълните в езерото – водните течения стават по-слаби и така се намалява размътването на водите и замърсяването им – т.е. тя подобрява качеството на средата във водите.
Рупията има и пречиства функция – нейните листа, когато фотосинтезират, пречистват водата от азот, фосфор и от други биогенни замърсители, обогатяват я с кислород.
Корените на рупията пък вкарват кислород във водата и така създават условия за развитие на почвените организми.
Подводните морски ливади с рупия са важни местообитания за различни безгръбначни организми – мекотели и ракообразни, но и за две от рибите в Атанасовско езеро – един вид морска игла и една от бодливките живеят именно в листата на рупията.
Морските треви играят важна роля за намаляване на ефекта от климатичните промени. Ние не можем още да измерим това влияние на рупията в Атанасовско езеро, защото я възстановяваме отскоро и още са малко по площ ливадите с рупия, и ефектът още не е много голям, но потенциалът на морските треви е много висок.
Морските треви са видове, които много бързо се развиват при добри условия, само в един сезон могат да завземат огромни територии.
Чрез фотосинтезата морските треви поглъщат въглеродните емисии и през кореновата система те отиват в субстрата, в дъното .
Големият проблем на климатичните промени е, че ние като човечество чрез изкопаемите горива изкарваме огромни количества въглерод, който в продължение на милиони милиарди години е бил запечатан в почвите, и го пускаме в атмосферата и той няма къде да отиде освен да се натрупа в едни слоеве, които да предизвикат парниковия ефект.
Няма научни спорове за това, че човекът е причина за повишаването на температурите и измененията в климата.
Морските треви са абсолютно безплатно и много ефективно решение, имат голям капацитет – те усвояват въглерода до 35 пъти по ефективно и по-бързо от тропическите гори."
Възстановяването на крайбрежни екосистеми - мисия възможна – четвърта част
Снимки: Спас Узунов, БФБ
Проектът "Възстановяването на крайбрежни екосистеми - мисия възможна" е създаден с финансовата подкрепа на Българска фондация Биоразнообразие по проект Climate Game on на програма DEAR на Европейската комисия. Съдържанието на материалите са отговорност на автора и може да не отразява мненията на БФБ или ЕК.
Гьобекли тепе е един от най-новите и най-интересните археологически обекти в Република Турция, където въпросите все още са повече от отговорите, които учените могат да дадат. Гьобекли тепе или Кореместият хълм, както се превежда буквално от турски език, днес е един от най-важните археологически обекти в света. Учените го определят като най-старото..
"Тази година проведохме 15-ата научна сесия за млади учени, която е под надслов "Младите учени в света на полимерите", като всичко е започнало по един проект, но с годините са намерени средства и по инициатива на "Института по полимери" към БАН, тази постерна сесия получава своето развитие с цел стимулиране на младите учени", съобщава в..
На 17 юни беше приет Регламент за възстановяване на природата – Nature restoration law . България подкрепя регламента от самото начало на обсъждането му преди 2 години. Това е първият по рода си регламент за ЕС за възстановяване на природата, а целта му е да се въведат мерки за възстановяване на поне 20% от сухоземните и морските територии..
Ненасилствената комуникация, известна още като "език на сърцето", "състрадателен език", "жирафски език" е модел на общуване, който позволява да се свързваме със себе си и с другите, разбирайки и откликвайки на емоционалните си потребности. Прилагането му в личния живот, деловите взаимоотношения и особено в сфери като образованието дава забележителни..
"Лингвистиката прави много мостове, между които и този компютър - човек, ние говорим за едно семейство от науки, които се развиват от няколко хиляди години, като математическата лингвистика се занимава с изучаването на езика, като част от света и действителността. Лингвистиката е наука, която отговаря на въпроси като – как е възникнал..
Книгата "Корейското чудо халю" – как Южна Корея стана толкова популярна?" е изследване на Цветелина Борисова , насочено към успеха на южнокорейската..
Във Френския институт в София бе представен един невероятен проект на Оливие Живр, антрополог, балканист, преподавател и изследовател в лионския..
За трета година фестивалът Doctor Rock Fest на Античния форум "Августа Траяна" в Стара Загора ще обедини на сцената рок групи, в които свирят лекари ...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg