Седмицата, в която бяха раздадени Нобеловите награди, приключва със Софийския фестивал на науката.
Той ще се проведе на 8 и 9 октомври (събота и неделя) в София тех парк.
Новост от тази година е, че Фестивалът на науката отива на училище – организаторите от фондация "Красива наука" залагат на формат, при който български учени посещават различни училища и запознават децата с работата си.
Училищната програма ще продължи през целия месец октомври, а през месец ноември Фестивалът ще гостува на Варна.
"Мисля, че в България вече е преодолян стереотипът за учения като беловлас старец с престилка, гледащ строго зад очилата или пък леко странен. Децата ще видят, че учените са млади, стари, жени, мъже, интересни личности, които отговарят на въпросите ти, или пък не. Защото науката не се притеснява да си признава, когато не знае нещо", казва Ивайло Славов, директор на управителния съвет на фондация "Красива наука".
В общата програма, както винаги има множество презентации, работилници, научно шоу, изложбени пространства и демонстрационни щандове.
Фокусът на фестивала тази година е върху българските учени. Едно от централните събития, "Научната карта на България" представя тъй. нар. Национална пътна карта за научно-изследователска инфраструктура. А на следващия ден е "От любопитството към откритията", в което публиката се среща с шест лица на българската наука от различни поколения: двама ученици, носители на медали и отличия от олимпиади, двама млади учени, носители на награда "Питагор" и двама утвърдени учени, удостоени с награда "Питагор".
Разбира се, както винаги, ще има международно участие и презентации по най-различни теми от лично здраве до нанотехнологии и от изследване на Марс до нови методи за компостиране. Цялата програма можете да разгледате на сайта на фондацията.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
