Предаването "Законът и Темида" е специален гост на Българската стопанска камара. В международен план арбитражът е предпочитан начин за уреждане на спорове, категоричен е председателят на БСК Добри Митев.
Каква е дейността на съда при БСК, какви са предимствата на способите на извънсъдебното решаване на спорове, също и интересни казуси от практиката на съда.
Арбитражният съд към Българската стопанска камара е създаден през 1991 г. като алтернатива на държавното съдопроизводство. Казусите, които се разглеждат, са от имуществен характер – спорове между бизнес партньори, малки, средни предприятия и големи компании. Има голяма практика, която може да бъде открита на сайта на Арбитражния съд към БСК, който редовно се актуализира с интересни решения. Арбитрите са лицето на Арбитражния съд. Достатъчен атестат за качество на арбитражните решения е, че няма отменено решение от Върховния касационен съд.
Проф. д-р Таня Йосифова, председател на АС при БСК, дългогодишен консултант на "Законът и Темида", разяснява:
"Новина от онзи ден е, че създадохме листа на международните арбитри, в която се включват много изявени български арбитри, като тенденцията е да включваме повече международни арбитри, които също ще допринесат за увеличаването на доверието в нашата институция.
У нас е необходимо да се внесат изменения в законодателството и по този начин ще се разтоварят държавните съдилища – процесът ще е еднакво полезен както за държавното правораздаване, така и за стопанските субекти, които ще получат своевременно бързо решаване на спора при запазване, разбира се, на принципа за конфиденциалност и възможност те да продължат своите търговски взаимоотношения.
Целта е бизнесът да предпочете арбитража, като един по-бърз, по-ефективен способ – така, както е по цял свят и в отделни сектори на икономиката, поради следните предимства:
Основните предимства: страните избират арбитрите; страните избират процедурата на решаване на спора; бързина на производството; една инстанция; по-малко разходи; конфиденциален характер на процедурата; решението има същата сила както съдебното решение; подлежи на съдебен контрол от Върховния касационен съд; изпълняемост на българско арбитражно решение в чужбина и на чуждестранно арбитражно решение в България (България е страна по Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения)
Необходимост от валидна арбитражна клауза, за да се отнесе спора до арбитраж – Примерна арбитражна клауза – "Всички спорове, породени при изпълнението на настоящия договор ще се решават от Арбитражния съд при БСК."
Освен предварително включване на арбитражна клауза в договора възможно е и след възникване на спора страните да сключат договор, с който възлагат решаването на спора от Арбитражния съд при БСК.
Извън компетентността на арбитражния съд са споровете: за вещни права или владение върху недвижим имот; за издръжка, трудови спорове; публичноправни спорове и спорове, по които едната страна е потребител.
Какви методи на решаване на спорове предлагаме? Арбитраж – страните възлагат решаването на спора от АС при БСК чрез арбитражна клауза преди или след възникване на спора. Решението на арбитража е задължително за тях. Всяка страна избира по един арбитър, а двамата – председател; Медиация – спорещите страни се подпомагат от трето лице-медиатор, за да достигнат до решение на спора."
Пълното интервю с проф. Таня Йосифова можете да чуете от звуковия файл.
Снимки – БНР
В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено материално положение, за защита пред съд и извън съда. В Закона за правната помощ и Гражданския..
Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента? Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..
В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на XVI век. Дарението е направено от д-р Румен Манов, дългогодишен благодетел на центъра и всеотдаен събирач на българското културно наследство...
През 2025 г. се навършват 225 години от рождението на легендарния български майстор-строител Колю Фичето. По този повод в Дряново, родния му град, ще се проведе мащабна културна програма, която ще продължи през цялата година. За нея разказа Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново, в ефира на "Нашият ден". Иван Христов обясни, че..
През 2024 г. излезе от печат научният сборник "Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване", издаден от Издателски център "Боян Пенев" в София. Изданието представлява разширена версия на докладите, представени на едноименната конференция, проведена през 2023 г. Сборникът е плод на сътрудничеството между екипа на..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски...
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg