Добри Митрев: България трябва да идентифицира своите национални интереси

Юридическото предаване на БНР "Законът и Темида" гостува на Българска стопанска камара и на Арбитражния съд при камарата. В международен аспект арбитражът е предпочитан от бизнеса начин за уреждане на спорове.

"Това е едно облекчение на съдебните системи. Имуществените спорове на икономическите субекти, вместо да бъдат в тежест на съдебната система, те са пренесени на ниво арбитраж, защото, на първо място, той е бърз като производство, на второ място, всяка от страните може да посочи арбитър в решаването на спора. На трето място, защото това е много по-евтино като процедура, отколкото таксите, които се заплащат в съдебната система. И най-вече, защото това на практика е една институция на доверието на страните, които прехвърлят своето доверие на една трета – независима страна. Макар че някои от арбитрите се посочват от страните, която да реши техните спорове“, посочва в "Законът и Темида" Добри Митрев, председател на Управителния съвет на Българска стопанска камара.

Каква е практиката на другите европейски страна, какво можем още да вземем от тях, така че действително да приложим арбитража или пък медиацията като извънсъдебен способ за решаване на спорове?

"В много държави цели икономически сектори са насочили да решават споровете си в арбитражните съдилища. Затова трябва зрялост на предприемачите, трябва зрялост на законодателя и на обществото, за да прецени доколко предимствата на арбитража са по-големи от предимствата на съдебната система. Това е обща задача, да убедим, че всъщност съдебната ни система може да бъде облекчена, на фона на ярките призиви за реформа в България. Да убедим икономическите субекти в тези предимства, защото ние не сме идентифицирали недостатъци в арбитражното производство. То има всички белези на съдебното производство. Неговите решения са задължителни за всички и те могат да изпълнявани в международен план“, допълва Добри Митрев.

Бизнесът в България е изправен пред предизвикателствата, които произтичат от днешните цени на газа, горивата и всичко, което се случва.

"През последните няколко години влизаме в една криза, без да сме излезли от нея, влизаме в друга. Започнахме със здравната, след това – енергийната. В България е налице и политическата. За света се очертава продоволствена криза“, казва Добри Митрев.

Ето защо на 30 септември 2022 г. Арбитражният съд при Българската стопанска камара е домакин на Ден на отворените врати.

Според Добри Митрев всички тези кризи са предпоставки за спорове. Дали за нарушени вериги на доставки, дали заради високи цени, дали за нарушения в транспорта или забавяне на доставки. Дали заради това, че налагат международни или вътрешни санкции. Логично е една от възможностите те да бъдат решавани, когато има спорове между отделни икономически субекти, това да бъде Арбитражният съд.

"Предизвикателствата пред бизнеса са няколко. На първо място, да се преборим с кризите. Да оцелеем. Това е екзистенциално важно. Но да използваме кризите като възможност, като възможност да се преструктурираме. Да бъдем по-иновативни, по-пестеливи и в енергиен и във всякакъв друг план. Да ценим хората, които работят за нас повече и да им осигуряваме по-високи доходи. Да дадем на обществото по-достоен живот. Да осигурим по-благоприятна среда за правене на бизнес в България. И по този начин, не просто да настигнем, да догоним развитите страни, а и да ги изпреварим“, подчертава експертът.

Според министър Никола Стоянов газ ще има и то на добра цена. Интересът към България е огромен и до края на следващия месец се очакват потвърждения за нови инвестиции в размер на близо 100 млн. евро. Газовата връзка с Гърция получи Акт 16. Как виждате излизането от кризата?

"Свидетели сме на това, което се случва между Русия и Украйна, между напрежението ЕС и НАТО, Русия отвъд Атлантика. Имаме една цялостна негативна картина, а тя неминуемо се отразява и на всички нас. Ние сме съвсем близо до този конфликт. Ние сме членове на НАТО и ЕС. Ние сме длъжни да спазваме санкциите, това, разбира се, е ограничаване на нашите възможности. Затова ние трябва да бъдем много по-гъвкави, трябва да идентифицираме нашите български национални интереси и да се лишим от комплексите, които имахме. Много по-силно и некомплексирано да изявяваме глас в ЕС, защото това, че сме малки, не значи, че сме безгласни. Ние трябва да използваме собствения си потенциал, възможности, креативност и инстинкти за оцеляване, каквито българинът има, и да покажем това не само на Европа, но и на целия свят“, посочва Добри Митрев.

Той припомни, че нашите традиционни партньори са в ЕС. Когато те имат затруднения с доставките си от Азия или пък от традиционни партньорства, които са имали в Украйна или Русия, естествено е те да потърсят по-близък спасителен бряг и това може да бъде нашата страна.

В заключение Митрев казва, че посланията към бизнеса е да не губи надежда, да продължи да бъде стабилен, да бъде устойчив. Статистиките показват, че българският бизнес може да оцелява, но и да расте в условията на кризи. Да има повече вяра в собствените си сили и възможности и да поглежда за възможности извън границите на България – поради това, че сме сравнително млада пазарна икономика и поради вътрешните ни комплекси, че сме малки, спряхме да поглеждаме навън. Дори можем да бъдем водещи в някои производства, защото сме малки, устойчиви и гъвкави.

Целия разговор с председателя на БСК Добри Митрев можете да чуете в звуковия файл.