Геновева Петрова: При ниска активност малко гласове водят до съществени промени

Няколко са основните въпроса в тези избори, които са важни както за нас като социолози, така и за всички български граждани. Единият от тях е избирателната активност и това каква част от българските граждани ще отидат да урните.

Заявената избирателна активност и участие продължават да бъдат доста ниски. Около 45% от реално живеещите в страната, малко под миналогодишните 2 млн. и 600 хил. души.

• Алфа Рисърч: 6 сигурни партии в 48-ия парламент и 2 под въпрос

Защо е важен този въпрос?

“Когато имаме толкова ниска избирателна активност, всеки глас и изобщо много малък брой гласове, могат да предизвикат съществени промени в електоралната картина. Още повече, че тези малко на брой избиратели, които към момента са заявили готовността си да гласуват, не всички са убедени как точно ще постъпят. Около 25 на сто от тях все още се колебаят коя точно партия да подкрепят“, казва в “Нашият ден“ социологът от "Алфа рисърч" Геновева Петрова и допълва:

“Обикновено колебанието им е между партията, за която са гласували в предишните избори, и някое от другите предложения на другите формации, които участват във вота. Другият много важен и ключов въпрос, който се проследява, е кои партии ще бъдат представени в парламента и с какъв резултат. Това е смисълът на изборите изобщо, както и индикатор и показател за това какво управление ще има след 2 октомври“.

Промяна във вота

“При всички положения има хора, които са променяли поведението си – гласували са, други не са гласували и сега отново заявяват желание да гласуват, но техният дял не е толкова висок. Не бихме казали, че предстоящите избори мобилизират участие и стимулират някои от избирателите да отидат и да дадат гласа си“, посочва още тя и допълва:

“Фактор, който оказва влияние върху това, е и поведението на партиите в хода на предизборната кампания. В една много голяма част от кампанията, да не кажа в цялата кампания, мнозинството от партиите заявяваха с кого няма да работят, с коя друга политическа сила, но не и с кого биха разговаряли, за да съставят мнозинство и правителство след изборите“.

“Те успяха да създадат впечатление в част от хората, че правителство няма да се сформира и скоро пак ще се ходи на избори. Това не е мотивиращ фактор, а точно обратното, голяма част от хората се демотивират и от тези послания от страна на партиите. В момента има много голяма поляризация и по този въпрос – ще има ли правителство или не“, казва още Петрова.

Каква е оценката на предизборната кампания?

Тя казва, че “би дала умерено-критична оценка на кампанията“:

“Кампанията, като цяло, мина под знака на събития, които разтърсваха и страната, и света. В голямата си част хората не успяха да се запознаят с конкретните предложения и идеи на партиите – как точно да бъдат преодолени проблемите, с които се сблъскват в момента. Ако попитате партиите, ще кажат, че са говорили много усилено това пред своите привърженици, но цялостното впечатление е, че кампанията беше по-скоро такава, при която имаше сблъсък на по-цялостни политически позиции, отколкото сблъсък на конкретни идеи за това как да се управлява. Това е проблем и за евентуалното бъдещо мнозинство, което ще бъде сформирано“.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.