Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Геновева Петрова: При ниска активност малко гласове водят до съществени промени

Геновева Петрова от "Алфа рисърч"
Снимка: Стопкадър, БНТ

Няколко са основните въпроса в тези избори, които са важни както за нас като социолози, така и за всички български граждани. Единият от тях е избирателната активност и това каква част от българските граждани ще отидат да урните.

Заявената избирателна активност и участие продължават да бъдат доста ниски. Около 45% от реално живеещите в страната, малко под миналогодишните 2 млн. и 600 хил. души.

Защо е важен този въпрос?

“Когато имаме толкова ниска избирателна активност, всеки глас и изобщо много малък брой гласове, могат да предизвикат съществени промени в електоралната картина. Още повече, че тези малко на брой избиратели, които към момента са заявили готовността си да гласуват, не всички са убедени как точно ще постъпят. Около 25 на сто от тях все още се колебаят коя точно партия да подкрепят“, казва в “Нашият ден“ социологът от "Алфа рисърч" Геновева Петрова и допълва:

“Обикновено колебанието им е между партията, за която са гласували в предишните избори, и някое от другите предложения на другите формации, които участват във вота. Другият много важен и ключов въпрос, който се проследява, е кои партии ще бъдат представени в парламента и с какъв резултат. Това е смисълът на изборите изобщо, както и индикатор и показател за това какво управление ще има след 2 октомври“.

Промяна във вота

“При всички положения има хора, които са променяли поведението си – гласували са, други не са гласували и сега отново заявяват желание да гласуват, но техният дял не е толкова висок. Не бихме казали, че предстоящите избори мобилизират участие и стимулират някои от избирателите да отидат и да дадат гласа си“, посочва още тя и допълва:

“Фактор, който оказва влияние върху това, е и поведението на партиите в хода на предизборната кампания. В една много голяма част от кампанията, да не кажа в цялата кампания, мнозинството от партиите заявяваха с кого няма да работят, с коя друга политическа сила, но не и с кого биха разговаряли, за да съставят мнозинство и правителство след изборите“.

“Те успяха да създадат впечатление в част от хората, че правителство няма да се сформира и скоро пак ще се ходи на избори. Това не е мотивиращ фактор, а точно обратното, голяма част от хората се демотивират и от тези послания от страна на партиите. В момента има много голяма поляризация и по този въпрос – ще има ли правителство или не“, казва още Петрова.

Каква е оценката на предизборната кампания?

Тя казва, че “би дала умерено-критична оценка на кампанията“:

“Кампанията, като цяло, мина под знака на събития, които разтърсваха и страната, и света. В голямата си част хората не успяха да се запознаят с конкретните предложения и идеи на партиите – как точно да бъдат преодолени проблемите, с които се сблъскват в момента. Ако попитате партиите, ще кажат, че са говорили много усилено това пред своите привърженици, но цялостното впечатление е, че кампанията беше по-скоро такава, при която имаше сблъсък на по-цялостни политически позиции, отколкото сблъсък на конкретни идеи за това как да се управлява. Това е проблем и за евентуалното бъдещо мнозинство, което ще бъде сформирано“.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ботаническата градина на БАН показва колекцията си от орхидеи

През 1901 година осем ловци на орхидеи заминават на експедиция във Филипините. В рамките на месец един от тях вече е изяден от тигър, друг е залят с бензин и изгорен жив, петима изчезват безследно и само един успява да оцелее и да излезе от гората с четиридесет и седем хиляди цветя от вида Phalaenopsis. Млад мъж, изпратен през 1889 година..

публикувано на 20.02.25 в 10:25
Мария Шаркова

От 5 години у нас не се извършва трансплантация на черен дроб от жив донор

Мария Шаркова , адвокат по медицинско право, коментира решение на ВАС срещу отказ на НЗОК да заплати чернодробната трансплантация в чужбина на младеж в тежко състояние . "Отменен е отказът и средствата, заплатени за лечението на младежа, събрани чрез дарения, ще бъдат възстановени от НЗОК. По-важно е какво се установи в рамките на това дело...

публикувано на 19.02.25 в 13:47
Д-р Александър Канчелов

Проблемът с наркотиците: Заявки, решения, илюзии

Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да пушат, над 40% от тях са запалили първата си цигара на 14-15 години. Делът на момичетата е 27,9% , а на момчетата – 21,5%. Интензивни пушачи са 63,1 от момичетата и 51,3% от момчетата Децата между..

публикувано на 19.02.25 в 13:45

Музиканти сигнализират за нередности в ОКИ "Надежда"

В рубриката "Разговорът" бе проведена дискусия след сигнал от страна на творци относно работата им с Общинския културен институт "Надежда". В разговора участваха музикантката Розалина Касабова , музикалният редактор Зорница Цветанова и заместник-кметът на направление "Култура, образование, спорт и младежки дейности" в Столична община..

обновено на 19.02.25 в 11:51

Детският активизъм – какво мислят, искат и могат децата у нас

За желанието на непорасналите да подарят времето си, за да направят света по-добър, в "Нашият ден" разговаряме с Евгения Тонева – изследовател в Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца – НБУ. Тонева се занимава с изследване на детския активизъм у нас – какво  всъщност искат децата и съвпадат ли желанията им с възгледите на..

публикувано на 19.02.25 в 10:26