На 30 септември Симфоничният оркестър на БНР и неговият главен диригент – Марк Кадин – ще застанат на сцената на столичната зала "България", за да открият новия си творчески сезон. Концертът преминава под мотото "Артист и власт", а в програмата са включени творби от по-ранния период на своите автори – Сергей Прокофиев, Дмитрий Шостакович и Лазар Николов,чиято 100-годишнина се отбелязва през 2022 година. Солист в Третия клавирен концерт на Прокофиев ще бъде виртуозният грузински пианист Гиорги Гигашвили, който очарова българската публика при първото си гостуване на радиооркестъра през месец ноември миналата година, когато изпълни 20-ия, ре минорен концерт на Моцарт.
Гиорги Гигашвили е носител на множество награди сред които: Първа награда в Международния конкурс за пианисти в Лорет де Мар "Fiestalonia Milenio", Испания, Първа награда в IV Международен конкурс за млади пианисти "Фредерик Шопен” в Тбилиси, Първа награда и специалната награда "Нелсън Фрейре" в III Международен конкурс за пианисти във Виго, Италия (издание на Марта Аргерич, 2019). През октомври 2021 той печели Първа награда и Наградата на публиката в престижния конкурс KlavierOlymp в Бад Кисинген, Германия. Активно концертира като солист и камерен музикант по целия свят. Последните му изпълнения са в зала Корто - Париж и в залата на Полската филхармония Балтика - Гданск.
"Един от върховете на съвременната музика" – така определя творчеството на Лазар Николов неговият колега и – в голяма степен съвременник – забележителният български композитор академик Васил Казанджиев. А самият Лазар Николов казва за себе си: "Никога не съм имал намерението да бъда герой, да бъда борец. Единственото, което ме интересуваше, бяха моите произведения, тяхната завършеност, тяхната форма, която да ме задоволи. Аз съм доволен от това, което написах, и смятам, че тези неща имат някаква ценност. Бях си изработил броня срещу всички опасности, които стояха пред мен в миналото".
Сюитата за оркестър на Лазар Николов е сред ранните му, младежки творби. Тя е композирана през 1946 година и е била изпълнявана само два пъти след написването й: веднъж в зала "България", а след 10 години – и в Русе. След това произведението, както се каза "потъва в забвение". В петък вечер ще имате възможността да го чуем отново – в интерпретацията на Радиооркестъра. За огромна част от публиката това е почти премиера, тъй като творбата не е звучала повече от половин век!
"Болт" на Дмитрий Шостакович е създаден през 1931 година. В началото на 30-те години на 20-и век Шостакович получава предложение да напише балет по либрето, чието название тогава е било нещо от рода на "Около новата маиина". Либретото е съчинено от директора на Московския художествен театър – Виктор Смирнов, участник в Гражданската война, който няма абсолютно никакъв опит в областта на литературата. Нито темата, нито текстът пораждат някакъв особен ентусиазъм у Шостакович. В писмо до свой приятел той пише, че "другарят Смирнов му е прочел едно либрето, чиято тема е много типична: има машина, която се счупва (проблем с остаряване на материала), след това я поправят (проблем с обновяване на техниката) и в същото време купуват друга, а след това всички танцуват около новата машина". Либретото е преработвано много пъти, но от това не става по-добро, както всеки може да се убеди. Директорът на Мариинския театър в онези години – Сергей Радлов саркастично отбелязва, че в сравнение с "Болт", либретата на "Раймонда" или "Копелия" изглеждат като пиеси на Шекспир. По-голямата част от балета представлява нещо като сатиричен преглед на отрицателните герои от онова време, осеян с масови танци и пантомимни сцени. Отзивите на пресата са незабавни и отрицателни, при това балетът се разглежда изключително от идеологическа гледна точка. Премиерата се оказва единственото представление на "Болт": вече обявените спектакли са заменени от "Дон Кихот". Две седмици по-късно, на 21 април 1931 г., вестниците съобщават, че "Болт" е отстранен от репертоара по решение на ръководството на театъра, и че композиторът и хореографът се готвят радикално да преработят балета. Но "Болт" повече не се появява на сцената. Едва през 2005 той е изпълнен отново, този път – в Болшой театър. Сюитата от балета е представена за първи път през 1933 година.
Концертът се излъчва директно по програма "Христо Ботев".
Любимката на българската публика, Таря Турунен, и бившият ѝ колега от Nightwish , Марко Хиетала, пристигат в София за концерт в зала "Асикс Арена" на 4 април, а два дни по-рано – на 2 април, канят варненските си фенове в Двореца на културата и спорта. Слушайте!
Вървиш, не спираш, силуети на хора се движат около теб, но ти чуваш само неговия глас. Превзел те е. Говори ти за старата любов, която е като сън, несбъднат сън. Толкова пъти си го слушал, когато ти е било тежко, но и в мигове на щастие също, и знаеш, че ще ти помогне. Той просто те разбира – точно теб, непознатия, който живее със смисъла в думите му...
1 април Свири Оркестърът на Италианска Швейцария с диригент Давид Афхам. 3.00 часа – Роберт Шуман (1810-1856), Концерт за виолончело в ла минор, оп. 129. Солист: Трулс Мьорк (виолончело). 3.26 часа – Йохан Себастиан Бах (1685-1750), Сарабанда из Сюита за виолончело № 2 в ре минор, BWV.1008. Изпълнява Трулс Мьорк (виолончело). 3.31 часа – Лудвиг ван..
От 29 септември до 6 октомври 2024 година Лвов туптя под ритъма на Международния фестивал "Контрасти". Темата на юбилейното издание беше "Ретроспекция", разглеждайки духът на времето от идеята за създаването на фестивала през 1994 и съвременния му вид. В последните две издания на фестивала разговарям с Дзвенислава Сафиан – музиколог, магистър в..
Чаровният и слънчев вокал Велека Цанкова е в студиото на "Семейно радио" заедно с бързащия за репетиция Михаил Йосифов, който се включва по телефона. Двамата представят втория албум с авторска музика на Михаил Йосифов & Новините в джаза: "Шипков мармалад". Не пропускат да поканят слушателите на концерта на формацията на 30 март в Sofia Live..
"Да летиш с плавници" на режисьорката Мария Аверина неотдавна беше избран за най-добър български документален филма на фестивала Master of Art в София...
На кого от политическите играчи за какво може да се вярва в преговорите между Русия и Украйна с посредничеството на САЩ – коментира в "Мрежата"..
"Мозъчната дейност обработва информацията, ако това е сходство с компютърната дейност – да, има такова. Мозъкът – това е неговата функция да обработва..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg