Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Риалити форматите – зрелище или дискриминация?

Снимка: Pixabay

Риалити форматите – нещо нечувано и невиждано в България до преди 10-11 години, а в момента най-популярните продукции? По какъв начин тези формати се отразяват върху ценностните нагласи на зрителя, дискриминационни ли са те и доколко?

“В тези формати има нещо много дискриминационно. Има нарушаване на човешки права, но проблемът е в това, че те се нарушават доброволно“, казва в “Нашият ден“ доц. Георги Лозанов и допълва:

“Покрай риалити форматите и покрай последните медийни практики нямаме чувство за стойността на това право нашият частен живот да не става публичен, да не се допуска публичният поглед до него. Има непрестанен стремеж от публиката да наднича през ключалката, да влиза в чуждия частен живот. И всички тези риалити формати, жълтите медии и т.н. удовлетворяват това желание. Въпросът е какво правим с това желание?

Лично аз смятам, че е много трудно дори да заемем радикална позиция, нямам никакво съмнение, че “Ергенът“ е дискриминационен по отношение на жените, но всички тези формати се случват на базата на доброволно участие на двете страни – на публиката и на тези, които влизат във формата."

Защо е този интерес към чуждия частен живот?

“Частният живот е свързан с тялото, телесността и с отношенията, които то създава. Вътре в тялото е заложена бомбата на човешката тленност. Единствената утеха в това, че си тленен, е фактът, че това не е твоя персонална съдба, а обща човешка участ. Тази утеха те кара да воайорстваш и да гледаш клюката“, посочва още доц. Лозанов в интервю за БНР.


“Аз не гледам риалити формати, но не е редно човек като мен да осъжда подобен тип формати и да отхвърля напълно тяхната обществено значение. Имам своите причини и основания да не ги гледам“, казва в ефира на “Нашият ден“ Искра Янкова, обществено ангажирана млада дама, занимаваща се с наука, която се вълнува от ценностите на социума, и допълва:

“Преди години съм правила такива опити, но любопитството ми бързо се изпари. Видях сходни форми и сходни сюжети, сходно представяне, липса на ясни критерии, което е един от основните проблеми на музикалните формати. Много професионалисти в областта, както и журналисти, биха потвърдили, че тези предавания не дават достатъчно добро представяне на всички участници в процеса на създаване на музика."

“Ергенът“

“Тезата ми в голяма степен е провокирана от риалити формата “Ергенът“. Това е формат, за който имам изключително негативно мнение. Тук се вижда сексуализацията на женския пол, дискриминацията и сексизмът спрямо жените, но всъщност това е двустранен сексизъм и най-вече автодискриминация от хора, които доброволно избират да бъдат в тази роля – на стоки на пазар“, посочва още тя.

“Не съм гледала статистики, но за да има толкова много риалити формати, вероятно има популярност, в противен случай телевизиите не биха могли да се издържат. Хляб и зрелища е древна максима, която винаги е вършела работа. Профилът на зрителите е, предполагам, всякакъв, подобен на тези, които гледат телевизия“, казва в “Нашият ден“ психологът Елена Ангелова и допълва:

Играта и ролите са заложени във всички нас. Бидейки социална единица, човекът е принуден да играе непрекъснато в ежедневието си. Предполагам, че оглеждайки се в някой друг на екрана, той вижда и пример за подражание, и загуба на състезание. Има и нещо, за което най-общо бихме казали, че е излагане в публичното пространство. Това е подкрепящо за човека, за да смири егото и да си помисли, че един провал не означава край на живота и опитите“.

Много е важна подготовката на участниците, защото те стават пример за подражание. Тук идва и средата, в която растат децата. Вкъщи най-общо се учи ценността за доброто и злото, за адекватността на поведението, за спортсменството и колегиалността. Не съм особено притеснена от това, че има риалити формати“, посочва още тя.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.


Снимки: Pixabay

По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Ели Юрукова

Свободата мирише на пролет

С Ели Юрукова , кореспондентка на БГНЕС в Сърбия, разговаряме в "Мрежата" за това, което се случва в Белград. За смелите млади хора, които искат да живеят в страна без корупция и в която да се спазват демократичните закони. Те са подкрепени от своите преподаватели и от обществото. Накъде ще тръгне този спонтанен и искрен протест без водачи и без..

публикувано на 22.03.25 в 09:05

Часът на Земята и Световният ден на водата тази година са на 22 март

Тази събота, 22 март, отбелязваме Часа на Земята. Тази година той съвпада със Световния ден на водата, затова от WWF - България го посветена на реките, влажните зони и техните обитатели, а символ на кампанията в България са речните видри. По традиция Часът на Земята се отбелязва в последната събота на март, но важни международни празници..

обновено на 21.03.25 в 17:08
Александър Детев

Александър Детев: За случаи като "Чефо" отговор не търсим само ние, а целият свят

Случаят "Чефо" и журналисти ли са влогърите, медии ли са социалните мрежи – коментира в рубриката на "Мрежата" "Въпреки мрежата" Александър Детев , журналист в "Дойче Веле". Случаят "Чефо" "За да тръгнем от конкретния случай, нека поставим по-оптимистични рамки, че и двете страни са прави. Самият Чефо казва, че е получил финансиране и е..

публикувано на 21.03.25 в 17:05
При първото си посещение извън столицата Негово Превъзходителство бе запознат с възможностите на Стара Загора

Посланикът на Индия в България: Балканите са регион с дълбоко културно наследство

Негово Превъзходителство г-н Арун Кумар Саху, посланик на Индия в България, беше гост в ефира на "Нашият ден", в рубриката "Разговорът". Това е първото интервю, което новият посланик на Индия в България дава за Българското национално радио. Разговорът се проведе в сградата на Посолството на Индия в България, като записът беше осъществен от колегата..

обновено на 21.03.25 в 12:50
Мирослав Цеков, Анелия Торошанова и Атанас Радев (от ляво надясно)

Как да създадем по-добра правна среда за доброволците в България?

Как да създадем по-добра правна среда за доброволците в България? Какви са промените в законодателството за насърчаване на доброволчеството? Кои са проблемните полета пред Закона за насърчаване на доброволчеството? Възможно ли е приемането на Закон за доброволчеството?  Това обсъдиха на 18 март повече от 80 доброволци и представители на организации,..

публикувано на 21.03.25 в 12:40