Българският език е една от най-съкровените и дълбоки връзки между хора, които историята е разпръснала в различни посоки на света. Своя старинен български говор, съчетал особеностите на няколко източнородопски диалекта, банатските българи наричат "палкенски", а себе си – "палкене", от "павликяни", въпреки че са приели католицизма още преди да потеглят от родните си български села към историческата област Банат на север от Дунав. Това става след погрома на Чипровското въстание от 1688 г. и през 1726 – 1731 г. В непознатата чужда среда те се открояват с ревностното отстояване на езика и традициите си, с високия дух и уменията си.
Забележителен факт е, че палкенският говор на банатските българи е нормиран като книжовен, ползва се латиницата, принципът на изписване е фонетичен. Банатската книжовна норма на българския език се използва в образованието, църквата и литературата.
След Освобождението част от банатските българи се завръщат по родните места в Северна България. Някои остават в днешна Румъния и Сърбия. Общността на банатските българи се отличава с консервативност и "капсулиране", което трае до 60-те години на ХХ век и едва след това започва да се разтваря в общата национална среда.
Младите потомци на някогашните преселници постепенно забравят разказите за тежката и бурна история на родовете си и палкенския говор на прадедите си. За да не изчезнат спомените, специфичната култура, танците и песните на банатската българска общност, през 2007 г. се учредява Дружеството на банатските българи "Фалмис". Самото наименование "Фалмис" всъщност е поздрав – какво означава той, какви са амбициите на хората, които организират дейностите, как звучи старинният палкенски говор – чуйте в разговора със Светлана Караджова, председателка на Дружеството на банатските българи в България, докторантка в Института за литература на БАН.
Снимка – Зорка Мирчева, БНР
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф. Лучия Антонова, директорка на Института за български език към БАН, ръководители и членове на секциите в Института, проф. Веселка Желязкова, директорка на Кирило-Методиевския научен център при БАН,..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите на "Време за наука" с един нов медикамент – селективно противовирусно средство, което вероятно ще изиграе ключова роля в световната борба със СПИН. Медикаментите срещу HIV инфекцията се..
Ивайло Петров е млад и много деен човек, носител на много награди и отличия, включително и на именната стипендия "Джон Атанасов" на фондация "Еврика". Защо обаче определям Ивайло Петров като много деен човек? Защото дори в момента той завършва две магистратури – една в Техническия университет във Варна, но в същото време учи магистратура и в..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията, която наричаме и "мустакатия ноември", но и заглавието на един изключително показателен "мъжкарски" филм. Защото отговорността на по-силния пол винаги е била не само в полза на собственото здраве, но..
Много от слушателите на "Покана за пътуване" със сигурност са ходили до Сицилия, единият от двата италиански острова с автономен статут. Първата ни асоциация от там, естествено е вулкана Етна и природни красоти, а втората – мафия. Но едва ли в съзнанието ни ще изникне кинофестивал. А точно на такъв, при това за документални филми с..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
