Невро-какво... Може би познавате някое дете, което "не може да седи мирно", постоянно се върти или рее поглед през прозореца, или пък разпознавате себе си като дете в подобно описание.
Образователната система лесно характеризира подобни деца като "проблемни, проклети, мързеливи или глупави". Истината е, че невронетипичните деца по-скоро имат проблем, отколкото съзнателно да искат да създават проблеми.
"Невродивергентни или невронетипични са децата с аутизъм, ADHD, дис-лексия, дис-графия, дис-праксия и други "дис"-начини на различно функциониране на мозъка. Не са "деца с увреждания", а деца и хора с различно устроени мозъци. Те имат затруднения в сферата на "изпълнителските умения", (executive function), които включват емоционална регулация, контрол на импулсивността, мотивацията, това да разделиш една задача на части и да ги изпълниш в определена последователност, организация, гъвкаво мислене и др.", пише д-р Бояна Петкова в своя статия, която породи оживени дебати.
Това не означава, че тези деца не могат да учат. Напротив. Голяма част от тях дори са много умни, но държавните образователни стандарти и стандартизираните тестове не могат нито да засекат, нито да развиват специфичната им интелигентност.
Какво можем да направим като родители? Нито наградите, нито наказанията дават ефект, защото не са мотивация.
"Трябва да намерим вътрешната му мотивация. Да потърсим какво движи детето, не детето, което искаме да имаме или очакваме да имаме, а именно детето, което имаме. Неговата вътрешна мотивация може да се различава от нашата представа. Но открием ли я и насърчим ли я, което в никакъв случай не е лесно и предполага сериозно посвещаване, ще подобрим връзката с детето и ще усетим свобода в общуването с него“, казва д-р Петкова и напомня онази често цитирана, невинаги добре разбрана мисъл на Халил Джубран, че "децата не са ваши деца, а копнежът на живота по самия живот".
Д-р Бояна Петкова е педиатър, завършила е медицина в Берлин. Активист в областта на майчиното и детско здравеопазване. Тя е лекарят, който успя да пребори държавната машина в името на това нейните колеги да не третират мъртвородените бебета като биологичен отпадък. Един от хората, които усилено работят за изграждане на работеща система за хоспис и палиативни грижи за деца.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg