Изложба разказва 175-годишната история на къщата образец на възрожденското ни градостроене, в която днес се помещава Регионален етнографски музей – Пловдив.
Определяна като връх на бароковата архитектура у нас, къщата Куюмджиоглу се откроява със своята впечатляваща фасада в едно от най-живописните кътчета в старинната част на града – източната порта "Хисар капия". Тя е построена през далечната 1847 година от майстор Хаджи Георги Станчовски, родом от родопското село Косово, и е типичен представител на пловдивската симетрична възрожденска къща.
Собственик на внушителната четириетажна сграда – с дърворезбовани тавани, множество прозорци и уникална трикобилична форма – е Аргир Куюмджиоглу, богат пловдивски търговец. През годините къщата е била много и различни неща – девически пансион в края на ХIX век, по-късно шапкарска фабрика, след това и оцетна фабрика, а накрая и склад за брашно. През 1930 година е откупена от тютюневия търговец Антонио Коларо. Осем години по-късно, по инициатива на тогавашния кмет на Пловдив Божидар Здравков, тя става Общинска къща - музей, отворен от 1943-та за посещения.
Домът на Етнографския музей днес е национален паметник на културата. До 31 октомври сградата-експонат ще представи историята на своя приемник.
Изложбата "Къща Куюмджиоглу – 175 години история" показва началото на Куюмджиевия род, началото на който поставя майсторът златар Константин, дошъл в Пловдив заедно със синовете си от Кърк клисе (Лозенград). Показва и родословното дърво на неговите наследници, но най-вече разказва пътя на уникалната къща – от построяването ѝ, през перипетиите и стихиите, на които е устояла, до зараждането и реализирането на идеята именно в нея да бъде поместен етнографски музей в Пловдив.
Повече за изложбата и за 175-годишната история на Куюмджиевата къща директорът на пловдивския Регионален етнографски музей доц. Ангел Янков разказва в звуковия файл.
"Есенни театрални срещи в Русе" – така се нарича новият фестивал, чието първо издание ще се проведе от 8 до 13 октомври в крайдунавския град. Основен организатор е Катя Костова – българка, живееща от десетилетия в Берлин и председател на сдружение "Кауза Пещера", а партньор и домакин на театралния празник е Драматичният театър " Сава..
Преди шест години на режисьора Бойко Боянов му хрумва идеята да разкаже историята на един клас, който се събира за среща след 30 години. От искреността на всеки един, дошъл на сбирката, започва да прозира предисторията на "Клас 90" – дебютния филм на Боянов, който се срещна за първи път с публиката си на 42-рата на "Златна роза". Заедно със..
Книгата "Грация на смеха. Или за спецификата на комическото белканто в операта "Дон Паскуале" от Гаетано Доницети. Теоретични и режисьорски подходи" от Стефан Донев е възможност да се проследи опита на автора като режисьор "да открие и разясни", по думите на Петър Пламенов, спецификите и "неповторимото очарование" на шедьовъра на Доницети. Стефан..
Задава се циркова революция! От 10 до 13 октомври в "Топлоцентрала" ще се проведе едиснтвеният по рода си фестивал в Бълагрия, посветен на съвременния и социален цирк – "ЦИРКОЛЮЦИЯ". Организаторът от фондация "Мини Арт" Гео Калев и огненият артист от колектив "Агнон" Кристиян Димитров запознават слушателите на "Артефир" с..
Англоезична поезия от XIV в. до XXI в. съдържа новото издание "Потомството на Чосър". Мащабната антология в "Артефир" представя лично нейният преводач и съставител проф. Александър Шурбанов. Това не е канонична, а лична антология, подчертава гостът. Избраните произведения в книгата са такива, оставили през годините следа в..
Полковник Амир Горен, утвърден международен експерт по въпросите на антитероризма, ветеран от 8 войни, активно участвал в стотици бойни действия, който..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" имахме удоволствието да разговаряме с д-р Ани Шкодрова – психиатър с дългогодишен опит и съосновател..
На днешния 4 октомви се отбелязват 121 години от рождението на Джон Винсент Атанасов, известен като "бащата на компютъра". Роден в семейство на българин и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg