Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Индексът на ООН за развитие: България слиза с четири места надолу в сегашната класация

България вече е единствената страна в ЕС, която не е в групата на най-високо развитите

България вече е единствената страна в Европейския съюз, която не принадлежи на групата на най-високо развитите държави в света. Основната причина за изпадането ни от тази група е неовладяната от няколко правителства смъртност в пандемията от COVID-19. Това показва индексът на човешкото развитие за 2021 г., представен от Програмата на ООН за развитие (ПРООН).

България слиза с четири места надолу в сегашната класация, която отразява данните от 2021 година. В нея страната ни заема 68-о място. Изпреварват я дори Сърбия, Черна гора и Грузия.

Индексът на човешкото развитие измерва благосъстоянието на различните държави - 191 в момента, по три ключови показателя - очаквана продължителност на живота, образованост на населението и брутен национален продукт.

Преди това България беше в първа категория – много високо човешко развитие. Сега лидер в цялата класация е Швейцария, която изпреварва Норвегия. Трета е Исландия, а четвъртото и петото място са за Хонконг и Австралия. Дания, Швеция, Ирландия, Германия и Нидерландия допълват топ 10.

Страната ни е с индекс 0,795, колкото има и Гренада. Точно зад нас са страни като Барбадос, Антигуа и Барбуда, Сейшелите, Шри Ланка, Босна и Херцеговина, Иран, Украйна, Северна Македония и др. Интересното е, че България изпреварва Китай, който е на 79-о място. На най-високо място в категория „високо човешко развитие“ е Албания (№67).

“Сега сме на 68-о място в класацията от общо 191 държави. От 90-та година насам се движим нагоре-надолу. Преди няколко години бяхме в по-добра позиция, но сега сме паднали надолу и това изглежда логично като наблюдаваме процесите у нас и проблемите, които имаме – и със здравеопазването, и с образованието. Това са двата основни показателя, по които се измерва индексът за човешко развитие“, казва в “Нашият ден“ проф. Петранка Филева, зам.-председател на дружеството за ООН в България и подчертава:

“Всеки показател констатира, когато измерваме само икономически ръст, това не е достатъчно. Това е хубавото на индекса на ПРООН, че добавя тези показатели – продължителност на живот и равнище на образование. “

“Продължителността на живот е 71 години у нас, което означава, че не сме на добро място и имаме много какво да правим“, казва още тя и посочва:

“В доклада се предлагат решения, които са важни за нас. Предлагат се инвестиции, сигурност за хората и иновации. Важна е и втората група решения, която предлагат, фокусът е върху образованието.“

Повече кризи от обичайните

“Има рамка, в която човечеството се е движило след края на Втората световна война, но сега има сериозни кризи, за които е нужна сериозна мобилизация. Войната в Украйна и кризите спряха много от предстоящите промени в ЕС, а за света знаем, че се движим до 30 година с едни 17 цели, за които сякаш не остава време да мислим. Няма нещо особено ново от това, че са натрупани повече кризи от обичайните.

Решенията са очертани, важно е и ние в България да имаме способността да се обединим и да търсим най-добрия път, като използваме някакви предложени решения“, казва още проф. Филева пред БНР.

Чуйте пълния коментар в звуковия файл.



По публикацията работи: Зоя Димитрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Международната кампания "Повече радост" подобрява раждаемостта

Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост"   (More Joy), организирана от  Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..

публикувано на 27.11.24 в 11:39

Природни и хуманитарни науки: Конференция за общото в различното

На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки. Това е третото издание на мултидисциплинарната конференция "Природни и хуманитарни науки: връзки и зависимости". Събитието ще бъде посветено и на 170-ата годишнина от рождението на Анри Поанкаре –..

публикувано на 27.11.24 в 11:24

Бъдещето на българското вино: Национална конференция за послания и развитие

"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП). В ефира на предаването "Нашият ден" тя говори за ролята на България като винена страна и потенциала ѝ да изгради устойчив и силен..

обновено на 27.11.24 в 10:55

"Чистота или смърт" – откровен киноразказ за зависимостите

Да пребориш дадена зависимост означава да разчупиш оковите на собственото си минало. Да изчистиш ума и с тялото си е дълъг процес на бунт срещу хаоса и борба за живот. Документалният филм "Чистота или смърт" събира историите на хора, зависими от наркотици, алкохол и хазарт, в цел да даде нова перспектива за разбиране на зависимостите и..

публикувано на 27.11.24 в 09:54

От професионализъм до безсилие: Когато дори добрите полицаи не могат да помогнат

В рамките на рубриката "Епизоди от живота", редакторът Светла Тодорова сподели интересен, но и поучителен момент от своя живот – епизод, в който става жертва на джебчийство и преминава през процедурите на полицията. След кражбата на портфейла ѝ, Светла реагира незабавно, като се обажда на телефон 112. Само пет минути по-късно на мястото пристигат..

обновено на 27.11.24 в 09:37