Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Галин Стоев, който си поиска театър

Снимка: @ApolloniaFestival

В театъра ти непрекъснато си във взаимоотношения с пълната липса на утилитарен смисъл или с безсилието му да промени света. От друга страна обаче имаш отношения и със съзнанието, че той не може да промени света, но може да промени един човек, а това вече е много голяма стъпка. Режисьорът и директор на Националния театър на Тулуза Галин Стоев постепенно осъзнава тази власт, тази сила, която сцената притежава. Така се запознава и с отговорността за нея.

"В България властта на първо място се свързва със злоупотреба и след това с отговорност. Но това се случва в незрели общества, в които включително и политиците си мислят, че могат да извъртят един алъш-вериш, докато се политици, и с това приключва целият им хоризонт. Това аз намирам за дълбоко трагично. Винаги съм мислел, че политиката – затова и не мога да се занимавам с политика – е за хора много умни, много внимателни, които имат идеали и далечно зададена цел и тя е свързана с добруването на цялото общество, а не на една определена група. Така че да, театърът поне има силата и мощта, властта да говори за тези неща, а пък както се казва в Библията: който чул – чул", каза той в "Артефир".

От шест месеца Галин Стоев се чувства безсилен заради това, което се случва в Украйна. Според него в момента цари дехуманизация, а тя убива творчеството. Спасява го обаче фактът, че може да избяга в репетиции и да говори за тези неща по свой начин.

"Човешкото същeство има суперсила да алхимизира разни неща и мисля, че творчеството е такъв вид алхимизиране на неща, с които не можем да се справим на друг терен. Тогава театърът би трябвало да се опита да превърне този гняв или това безсилие в нещо градивно. Или да изправи човека срещу собствените му страхове, бягства и опити, включително ежедневни – да избягаш от това или да решиш, че то не те засяга. Но днес сме в толкова свързан свят, че не може да не те засяга, т.е. няма къде да избягаш", допълва още Стоев. 

Според него в днешно време не е възможна и т.нар. вътрешна емиграция, измислена от тоталитарния режим, с която някои хора се затварят в пространство, където цензурата не може да се намеси.

"Няма къде да се бяга, това е лошата новина. Добрата е, че след като няма къде да се бяга, трябва да останем и всеки да си свърши работата – кой колкото може", твърди той.

Възможното днес е да се изправим очи в очи с всички отлагани въпроси, смитани под килима. Килимът вече е планина, а какво искаме да оставим след нас като свят е задача с повишена трудност, но не и нерешима.

Как обаче се иска театър не във Франция, а тук – в нашата страна, в която еволюцията бавно настъпва? Какви са отраженията на режисьора и отговорностите на директора? Какво самочувствие е нужно, за да си начело на един небългарски театър? В каква свобода на сцената и извън нея могат да живеят младите таланти?

На всички тези и други въпроси Галин Стоев отговаря в звуковия файл. Точно както направи в рамките на “Аполония” 2022, където разказа каква е "Цената на успеха" в ежегодните срещи на популярни и успели български творци с тяхната публика и където проведе майсторски клас по актьорско майсторство и режисура.


По публикацията работи: Наталия Маева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Андрей Янев (вляво) и Емил Янев

Докосване до пеперудите на Рос

В епизод 586 "Трамвай по желание" представя на своята публика прочутия в САЩ и по света български художник Рос Росин. Конкретен повод за вниманието към известния българин е новият документален филм на мексиканския режисьор Октавио Майя Роча "Butterflies on Everest" ("Пеперуди на Еверест"), който се фокусира върху последното артистично..

публикувано на 12.04.25 в 13:15

Лекциите на Иван Шишманов от 20-те години във Фрайбург са призив за мир

Книгата "Славянски свят. Фрайбургски лекции 1923/1924 г." с лекции на Иван Шишманов (1862-1928) излезе скоро на български език, след като в Германия се появи на немски през 2023 година.  Съставители на тома са Елизабет Шоре и Румяна Конева. Те дешифрират и възпроизвеждат четените от Шишманов лекции на немски език във Фрайбургския университет..

публикувано на 12.04.25 в 12:12

Творчеството като неуморно бачкане през очите на колектив от артисти

"Кой бачка сега! Разкриване на невидимото: труд, несигурност и изкуство" е изложба, която разглежда неуморната отдаденост, постоянство и усилия, които определят както труда, така и творчеството. Продуцент е Рада Дечева, а куратор Алесандро Винчентели. В контекста на несигурни и алтернативни форми на работа бачкането въплъщава спектър от труд,..

публикувано на 12.04.25 в 11:59

Роман за победените герои и раните на историята

Оценена високо както в Испания, така и извън нея, "Войници от Саламин" е книга за историческата памет , за победените герои, забравени в дълбините на историята, за прозрението, че Гражданската война, нещо толкова далечно за днешното поколение, колкото е битката при Саламин, не е минало, а едно от измеренията на настоящето, за отговорността към..

публикувано на 12.04.25 в 11:49

Изкуство на/за границата

На 8 април в Националния исторически музей в София се откри изложбата "През призмата на границите – Епизод 2: Художествени пътувания между България, Гърция и Турция" с куратори Катя Ангелова, Марион Оберхофер и Ангелика Буртшер. Произведенията в нея изследват живота, историята и травмите около най-югоизточната граница на ЕС и често сами стоят на..

публикувано на 11.04.25 в 17:47