Всяка година през месец август се провежда Фестивалът на фолклорната носия в Жеравна, чрез който има възможност младите да се пренесат столетия назад, да се докоснат до българските народни традиции, танци, бит и обичаи, лишавайки се от съвременните удобства и мобилни устройства.
Фестивалът е създаден е през 2008 година по идея на Христо Димитров – продуцент, хореограф и режисьор на НФА „Българе”.
Завръщат ли се младите българи към корените и традициите си?
Темата коментира в “Нашият ден“ доц. д-р Вихра Баева, фолклорист, етнолог и културен антрополог:
“Има различни подходи към фолклора, реално и аз не съм от големите фенове на Фестивала в Жеравна, изобщо на комерсиализирането на българските традиции. Изконно те са нещо много красиво и истинско. Когато навлезе елементът на комерсиализация, недостатъчно познаване и изкривяване на дълбинния смисъл се превръща в кич. И това за хората, които се занимават професионално с етнология е трудно за преглъщане. Ние като изследователи просто трябва да регистрираме това, което се случва, но в чисто човешки план имаме своите емоции“, казва тя и допълва:
“Като алтернативен вариант съществуват съборите от типа на Копривщица. Ние като изследователи осъзнаваме, че нещата не могат да се запазят във вида, в който са били преди 100 години. Фолклорът е нещо живо, което се развива и променя във времето, но все пак има едни пластове, свързани с обичаи, облекло, начини на изпълнение, които са много ценни и си струва да се опитваме да ги съхраняваме доколкото е възможно.“
Фолклорът се мени заедно с околния свят
“От една страна е глобализацията, от друга, като противовес на нея е този стремеж към завръщане към корените, към местното, националното и локалното. Това се наблюдава в целия свят, като две тенденции, които действат в противоположни посоки. Възможно е постигането на балансът между глобалния гражданин на света и човекът, който има своите корени и идентичност. Големият проблем е, когато се стигне в крайности или пълно отричане на националното. Или пък обратно някакво вкопчване и впиване в националното.
Предизвикателствата са най-различни, но за нас винаги е интересно, защото в областта на фолклора и културните процеси, които наблюдаваме, винаги нещо се случва“, коментира още тя в ефира на “Нашият ден“.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
В Шестото издание на "Университетската седмица на книгата в УНСС" участват 20 издателства, които са подготвили намаления и промоции специално за студентите в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Очакват се десет премиери на книги, с участието на техните автори. Съвременни книги за съвременни деца: Защо е важно съдържанието да е..
Ескапизъм, искейпизъм, оттегляне, отдръпване, доброволно отшелничество – дълга синонимична редица, обозначаваща явление, присъщо на човечеството, откакто има човечество, но набиращо сила в модерната епоха. Говорим с философа от СУ професор Стилиян Йотов, с журналиста и писателя Иво Беров, с психолога Иван Иванов и с публициста и колумниста Диян..
Важността на устойчивото третиране на отпадъците и рециклирането, ролята на кръговата икономика и ползите от съвременни методи за управление на отпадъците са ключови теми на семинара "Отпадъци и рециклиране", организиран от Френското посолство и Френския културен институт в България. Това събитие е част от конкурса "ЕкоОбщина – устойчив град и..
Теодор Цеков е журналист в седмичния вестник "Филтър" и сайта, носещ същото име. Радослав Диков е също журналист, вече бивш – работил дълги години в Немска редакция на БНР. Сега пише фейлетони. За мухата в студиото, политиката и най-дългата дума в немския език, или "последният да затвори вратата". Полусериозно преди президентските избори в САЩ –..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" след Деня на будителите и в навечерието на второто издание на Деня на четенето, който тази година преминава под мотото "Иновациите започват с четене", Валентина Стоева от фондация "Четене" и фондация "Детски книги" сподели възгледите си за това как да стимулираме четенето сред децата и защо е..
Албена и Павел Благеви са се издигали до селенията на боговете – планината Олимп. Оказа се, че макар да е с няколко метра по-нисък от Мусала, нейният връх..
Кой има интерес от грубото и агресивно поведение на политици срещу журналисти, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев ,..
На 6 ноември публиката в Студио 1 на Радиото в София ще се наслади на музикална приказка за различните лица на един от най-чувствените инструменти в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg