Ще наблюдаваме ли отговорно поведение по време на тази предизборна кампания? Как се създават комуникационни удобства? Как ние, избирателите, ще повярваме на политиците, ако не ги познаваме предварително? А, как ще им повярваме, ако добре ги познаваме? Кои са правилата, по които се води дебат, кога спорът може да се нарече конструктивен? Какви са особеностите на народопсихологията ни? Все въпроси, на които отговаря проф. Росен Стоянов, експерт по публични комуникации и преподавател в НБУ, в "Мрежата".
Очакванията
Росен Стоянов: "Фактът, че на политическия пазар се появиха нови играчи, които са все още дори непредвидими, въпреки доста избори през миналата година и тази, очаквам да видим опити за оригиналност, модерност, по-младежка, по-симпатична кампания, може би. / …/ Но тъй като все пък сме в България и народопсихологията отчасти го изисква, а и в нашите представи политиците не могат да надскочат мястото където са се родили и възпитавали, та ще се изисква отново спор, отново по-агресивно поведение, ваденето на кирливи ризи, компромати…"
Правилата на общуване
Росен Стоянов: "В социалните мрежи всеки може да каже каквото иска и без да носи каквато и да е отговорност за думите си. Тролове видяхме в последно време, заговорихме за хибридна война и то не става дума само за отношенията между Русия и ЕС. Видяхме нещо подобно в изборите преди време, които определиха излизането на Великобритания от ЕС. Нищо различно от това модернизиране на кампанията няма да се случи и у нас. Съвсем друг е въпросът, че липсва нещо тук, а именно дебатите – онова умение да застанеш в пряк ефир срещу опонента си и да го надговориш или аргументирано да го победиш в очите на големия електорат, който жадно би трябвало да попива думите на едните и другите.
Освен да боравиш с аргументи има и други техники за надмогване на опонента, описани в дебели книги на англосаксонската политическа практика, но всичко това предполага не едномесечно усилие за обучение, а започващо далеч във времето, така че човек, който се кандидатира особено за мажоритарни избори да има своеобразна рефлексия, компетенция и интелигентност. Дебатирането по принцип се случва в България има няколко опита, но отново е в пожелателен план да стане такова каквото го виждаме в Германия, във Франция, във Великобритания, в Съединените щати."
Жанровете на комуникация
Росен Стоянов: "Да вземем така наречената "политическа реклама" – плакати по улиците, видеа които навсякъде може да видим според бюджета на съответните партии. Рекламата включва най-различни елементи, един от които е така нареченият "слогън" или рекламно изречение. Политическото брандиране е също част от комуникационния микс, т.е. насищането със характерни за конкретна политическа партия или идея, цветове по време на шествия, митинги, публични събития, организирани от дадена партия. Така нареченият "имидж мейкинг", т.е. един процес на създаването на допълнителен, различен от този на човека образ, виртуален образ, нещо което е идеализирано в главите на хората. Това което засега не виждам в българските предизборни кампании са удачни примери за така нареченото "писане на речи", ако мога така да го преведа на български, защото всяко официално изявление на политик се обмисля предварително, има цел и задачи, има екип, който го съставя, а у нас като че ли се гледа с известна доза скептицизъм и подигравателно на това, че някой друг ще ти пише речта, но повярвайте, професионализмът в тази сфера го задължава и това е характерно за държави, които отдавна боравят с тази технология."
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено материално положение, за защита пред съд и извън съда. В Закона за правната помощ и Гражданския..
Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента? Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..
В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на XVI век. Дарението е направено от д-р Румен Манов, дългогодишен благодетел на центъра и всеотдаен събирач на българското културно наследство...
През 2025 г. се навършват 225 години от рождението на легендарния български майстор-строител Колю Фичето. По този повод в Дряново, родния му град, ще се проведе мащабна културна програма, която ще продължи през цялата година. За нея разказа Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново, в ефира на "Нашият ден". Иван Христов обясни, че..
През 2024 г. излезе от печат научният сборник "Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване", издаден от Издателски център "Боян Пенев" в София. Изданието представлява разширена версия на докладите, представени на едноименната конференция, проведена през 2023 г. Сборникът е плод на сътрудничеството между екипа на..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg