Любопитството на "Мислещите тръстики" и поезията като силно човешко действие

"Защо трябва всеки път да ме разплакваш?", каза тя на Маргарита Младенова, докато бършеше сълзите си и я гледаше право в очите. Една от всички, в които дълго след края на "Мислещите тръстики" отекваха думите на Миряна Башева, сълзите ѝ бяха от радост. Като на голяма част от зрителите в салона. Някои от тях дори не се сдържаха по време на спектакъла и наддаваха по едно звучно "Браво!", а в самия край дълго ръкопляскаха.

Двайсет момчета и момичета говореха с гласа на един от апостолите на съвременната българска поезия, какъвто безспорно е Башева. "Младеновите" бяха истинско събитие за публиката на 38-ите Празници на изкуствата "Аполония".

Те възкресяват на живо поетичния свят, максимализма и неотстъпчивостта спрямо истината на поетесата. Макар да са едва втори курс в НАТФИЗ, студентите на Маргарита Младенова съзнават в какво пътуване в думите на Миряна Башева участват всеки път, когато съживят поезията ѝ на сцената.

Идеята, композицията и постановката на "Мислещите тръстики" – дело именно на Младенова, която има самочувствието на режисьора, притежаващ най-силно умението да усети и предаде убежденията на Миряна – доказват, че поезията е силно човешко действие.

Интуиция за битие прозира в стиховете на Башева и говори за това, че "не сме току-така тука" – на този свят, в това време, в този наш живот. Неуместно е да съществуваме, но все пак ни има. Има и смисъл в това и не трябва да спираме да го търсим.

"Опозиция на скепсиса стоеше в нея, затова беше цял човек, труден за самия себе си и за близките си, каквато беше и поезията ѝ", каза в "Артефир" Маргарита Младенова. "Не бива да искаме доказателства за смисъла, ние трябва да ги открием сами и да не очакваме животът да ни го потвърждава. Тази битка за смисъл, всъщност битка за дух и за духовни прозрения, определя света на Миряна и на представлението", добави още режисьорката.

Според нея животът е пълен с неизбежни подробности и макар всичко около нас да ни ръмжи, трябва да правим мъчния подбор между важно и маловажно. Липсата на този баланс е причината да потъваме все по-надълбоко. Най-точната мярка за това колко неизбежно газим в подробностите обаче е максимализмът на поета. Особено когато поетът е Миряна Башева. Точно тя ни припомня, че е друго това, което ни води, и всичко се случва между свободата, любовта и смъртта.

А в какво се крие любопитството на "Мислещите тръстики" и имат ли те силата да понесат бъдещето си Маргарита Младенова разказва в звуковия файл.