Книгата на Уилям Макнийл "Възходът на Запада“ е едно от най-важните исторически изследвания на развитието на човешката цивилизация. Неслучайно е отличена с Националната награда за историческо изследване през 1964 г., защото притежава амбициозен хронологически обхват и научна прецизност.
Авторът представя световната история като единно цяло – в духа на концепцията за взаимопроникването на културите, разработена от американските антрополози през 30-те години на XX век. В частност "Възходът на Запада“ се опира на разбирането, че основният фактор, който води до исторически значими социални промени, е контактът с представители на чужди култури, които притежават нови и непознати до този момент знания и умения.
Центровете на високата култура (т.е. цивилизациите) предизвикват тревога и объркване у своите привлекателни нововъведения. Изключително важен е контактът с чужди култури, защото това е основен двигател за социалните промени. Взаимодействията между отделните цивилизации определят посоката на историческото развитие. Макнийл доказва убедително своята теория с експресивно описание на ключови моменти от световната история.
В първата част на том 1 се разглеждат разпространението на неолитното земеделие и селищния живот в Стария свят и подемът на цивилизациите в долините на Тигър и Ефрат, Нил и Инд. Отделено е внимание на високите постижения на месопотамската цивилизация, появата на космополитна световна система в периода 1700–500 г. пр. Хр., както и развитието на зороастризма и юдаизма. Вълната от варварски нашествия, променила картата на Близкия изток и послужила като отправна точка за развитието на цивилизациите в Индия, Гърция и Китай след 1500 г. пр. Хр., също намира място в изследването.
Втората част на книгата е анализ на епохата на културно равновесие в Евразия: етапите на културен разцвет на средиземноморския елинизъм, Индия и реинтегрирания от исляма Близък изток. Настъплението на елинизма към източната цивилизация и влиянието на космополитната Римска империя допълват анализа. Затварянето на евразийската ойкумена, забележителният културен разцвет на Индия в периода 200–600 г. и влиянието ѝ в Югоизточна Азия и Китай, както и нахлуването на номадски орди в Римската империя и Северен Китай, са неизменна част от съдържанието. Трансформацията на обществената организация и културата под натиска на варварските нападения, както и промените в пограничните райони на цивилизования свят допълват обзора за културното равновесие.
*Уилям Харди Макнийл (1917–2016) е американски историк и автор, известен с теорията си, че контактът и взаимодействието между цивилизациите са движещата сила на човешката история, за пръв път постулирана във "Възходът на Запада“ (1963). Той е почетен професор по история на Чикагския университет, където преподава от 1947-а до пенсионирането си през 1987 г.
Макнийл придобива бакалавърска степен по изкуствата през 1938 г. в Чикагския университет, където е редактор на студентския вестник и е вдъхновен от антрополога Робърт Редфийлд. Получава магистърска степен по изкуствата през 1939 г. (също в Чикагския университет) и написва дисертацията си за Тукидид и Херодот. Заминава в университета "Корнел“ при Карл Л. Бекер, за да работи за докторска степен по история, но през 1941 г. е призован в армията на САЩ и служи във Втората световна война. След края ѝ се връща в „Корнел“ и през 1947 г. защитава докторска дисертация.
През 1947 г. Макнийл започва да преподава в Чикагския университет, където остава през цялата си преподавателска кариера. Става професор през 1957 г. и ръководи катедрата по история от 1961 до 1967 г., утвърждавайки международната ѝ репутация.
През 1988 г. е гост-професор в колежа "Уилямс“, Масачусетс, където води семинар на тема „Възходът на Запада“, като заявява, че преподаването „е най-прекрасният начин да научите нещата“. Според Джон У. Бойър, бивш негов студент и декан на Чикагския университет, Макнийл е бил "един от най-важните историци, преподавали в Чикагския университет през ХХ век“. Той се оттегля от преподавателската дейност през 1987 г. и се премества в Колбрук, Кънектикът. Най-известният труд на Макнийл е "Възходът на Запада: история на човешкото общество“, публикуван през 1963 г., сравнително рано в кариерата му. За него през 1964 г. авторът е удостоен с Националната награда на САЩ за исторически и биографични книги.
Снимки – Уикипедия и изд. Изток-ЗападВ студиото на "Семейно радио" изгрява слънце от любов по време на гостуването на фамилията на актьора и баща за пример Димитър Иванов-Капитана. Семейната среща е в навечерието на "Беше ми 100лично" в зала 1 на НДК на 25 ноември – първият комедиен спешъл за един от най-успешните стендъп комици и единствен вентролог в България. В..
Село Сталийска махала се намира на 10-ина километра от общинския си център Лом и е най-голямото село в общината. Преди години в него са живеели около 5 хиляди човека, днес жителите са малко над 1100. През 1474 г. възниква Ефляковча (Влашка) махала със 7 къщи на левия бряг на река Лом. Първите заселници са дошли от Румъния /Влашко/ и затова името..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след като руските окупатори отново атакуваха с ракети Одеса – най-големия черноморски град на Украйна. Има загинали и много ранени. На 19 ноември в града беше обявен траур. Аз следя нейните..
В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено материално положение, за защита пред съд и извън съда. В Закона за правната помощ и Гражданския..
Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента? Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg