Саудитците ходят в Бахрейн на нощен живот

Бахрейн е мъничко кралство, разположено на архипелаг от 33 острова. За българите все още е загадъчно и дори приказно. Заради легендите за гигантските перли, изваждани преди векове в тази част на Персийския залив и приказките за несметните богатства на владетелите.

Не е задължително да си луд, за да отидеш в Бахрейн през август, но все пак помага. Осъзнах грешката си, щом стъпих на летището в столицата Манама. Беше посред нощ, а срещу мен сякаш някой бе отворил нажежена фурна. Нормално! Разликата между дневната и нощната температура е нищожна, а високата влажност превръща всеки миг в сауна-преживяване.


Иначе в Бахрейн човек може да се изкъпе в Персийския залив, да се гмурка за перли, да язди камили, да играе голф и да посети писта на Формула 1.

Глава на конституционната монархия е шейх Хамад Бин Иса Ал Халифа. Портретът му, заобиколен от образите на престолонаследника и министър-председателя могат да се видят навсякъде. И не понеже е задължително. Просто бахрейнците боготворят монарха си. И как не?! Страната е може би единствената в света без никакви данъци, Медицината и образованието за местните са безплатни. Стандартът е заплашително висок, особено за нас. Един бахрейнски динар е равен на 5 лева. Средната заплата е 500  динара, а наемът, мобилният телефон и интернетът, горивото и храната излизат около 200 на месец. Ако бахрейнецът докаже, че месечният му приход е по-нисък от 300 динара, получава собствено жилище от шейха.


Ако искате да научите повече за историята на островното господарство, първата ви спирка е Мухарак. Третият по големина град в Бахрейн, който практически се е слял със столицата Манама. Той е бил столица до 1923 година. Названието Мухарак се превежда като шепа пепел, а Манама – град-мечта.

Домът на кралското семейство на Бахрейн е паметник на архитектурата от 19 век. В комплекса влизат дворцови помещения и четири вътрешни двора. Туристите могат да влизат в бившите жилищни и домакински помещения, където да получи представа за господарския живот от онова време. Вятърната кула нагледно показва как са се спасявали от горещината преди да има климатици. Хитроумна система от клапани върти въздуха така, че да разхлажда помещението.


Къщата на шейх Ибрахим бин Мохамед Ал-Халифа е Център за култура и изследвания. Отвън той изглежда съвсем като постройка от средата на 19 век, отвътре високите технологии са взели властта в залата за 300 души, в която старите каменни стени  се съчетават с модернистични произведения на изкуството. Мястото е средище за провеждане на културни, социологически и политически форуми.

Шейх Ибрахим бин Мохамед Ал-Халифа, в чиито дом се намира центърът, е един от най-известните поети на Бахрейн. Той е творил в край на 19 век, но произведенията му и днес са популярни в целия арабски свят.

Сградата Курар е царството на бродериите със златни конци. Музеят е създаден за съхраняване на уникалното бахрейнско изкуство на бродерията Курар. Там има не само експонати, ами майсторки на везмото дават уроци по това изкуство на младото поколение. Може да се види везната, на която навремето са мерели гранчетата със златни нишки, ютията с дървени въглища, приглаждала тъканите. Модернистична скулптура от дърво и метални нишки възпява древното изкуство поновому.

Курар е вид бродерия с използване на златна нишка, при която четири жени везат едновременно. Три държат конците и направляват, а една сплита всички нишки в една. След като шевицата е завършена тя се пришива към дрехата и я шлифоват, за да добие златото характерен блясък.

За пишещите братя и сестри особено любопитен е домът на Абдула Ал-Заид, основател на първия вестник в Бахрейн и в Арабския залив. Експозицията е посветена на съхраняване на наследството на пресата в Бахрейн, в съчетание с уникалните архитектурни традиции на страната.

Мухарак е известен с традиционния си пазар – сук (на арабски). Ако сериозно сте решили да не си тръгвате от Бахрейн без прочутите перли, това е мястото. Магазините са безброй и изборът е несметен, стига да си падате по типични арабски бижута и високо каратово злато с цвят на зряла тиква.

В Манама видят католическа църква с доста нетипична архитектура, но тя е построена предимно за филипинците и останалите чужденци-християни, защото държавата е изцяло мюсюлманска. Най-голямата джамия на Бахрейн Ал-Фатех е първата, разрешена за посещение от туристи (освен в петък). В нея едновременно могат да се молят седем хиляди човека.

Куполът е изграден от фибро стъкло, цоклите – от карарски мрамор, килимът е поръчан в Северна Ирландия и шарките му направляват богомолците как да застават без да си пречат, а полилеят е от 3,5 това кристали Сваровски. Архитектурата е замислена така, че да има акустика, дори ако техниката подведе имама.

В безкрайния двор на джамията са разположени библиотека с ислямска литература и Бейт ал-Куран – музей, изцяло посветен на мюсюлманската религия. Там се съхраняват древни ръкописи и първи печатни издания на Корана, събрани от целия свят - Индия, Иран, Турция, Китай и Европа. Някои екземпляри са датирани от седми век. В музея ще научите, че първата печатна свещена книга за исляма е създадена в типография във Франция. Любопитна е и миниатюрната експозиция от грахови и оризови зърна, изписани със сури от Корана.


Ако сте готови да пътувате дълго сред петролни помпи и безрадостен камъняк, ще стигнете до Дървото на живота. Това е много стара акация – на 450 години, която е природно чудо – наоколо няма нито стрък трева, а тя се разлиства и раззеленява насред пустинята на възвишението Джебел-ад-Духан (Планина на дима). Логичното обяснение е, че дървото има много дълбоки корени, които са се докопали до подземен воден източник. Някога акацията е имала и сестра, израснала на юг в централната част на Сахара, но през 1973 година пиян шофьор се врязал с джипа си в дървото.


Затова Дървото на живота се охранява от частна полиция, радва се на специална тоалетна за посетителите. При него идват хора от цял свят, за да получат енергиен заряд и да прошепнат в листата заветното си желание.

Мостът на крал Фахд е вписан на 14-о място в класацията на най-дългите постове в света със своите 25 километра. Той свързва Бахрейн и Саудитска Арабия и е построен с финансирането на покойния вече саудитски крал Фахд. Границата между двете страни е по средата, на малък остров и е увенчана с високи кули, от които на чаша кафе можеш да погледнеш в съседната държава.



Всеки четвъртък по вечерно време (първият почивен ден за мюсюлманите е петък) от Саудитска Арабия нахлува мощен автопоток от любители на забавленията. В Бахрейн се сервира алкохол в скъпите хотели, продава се в специални магазини, а салони за масажи предлагат платена любов. Проституцията е разрешена, ако "рекламата" ѝ не се извършва на улицата. На скрито-покрито проблем няма. Освен това в Манама изобилстват нощните клубове и дискотеките. Богатите саудитци дори са си купили апартаменти в луксозните блокове, за да не резервират хотел всяка седмица.

За камилската ферма на шейха и първата писта на Формула 1 в арабския свят – другият път

Снимки: Магдалена Гигова